— Правилно, сър, но убитият беше служител на Монетния двор и по всяка вероятност смъртта му има връзка с работата му там.
Сержант Роан кимна. Едрото му лице беше отчасти осветено от запалената факла, така че устата му оставаше в сянка.
— Е, може би. Лорд Лукас ще реши спора. Ако успеем да го събудим. Затова мисля, че колкото по-бързо доведете господаря си, толкова по-добре. Нека двамата обсъдят въпроса, а ние да стоим настрана, а?
Кимнах.
— Голяма бъркотия, нали? — продължи той. — Виждал съм хора, наръгани с щик, разкъсани от канонада и насечени на парчета с шпаги, но никога човек, нахапан от лъв. Това засилва уважението ми към първите християнски мъченици. Да умреш за Христос, изправен пред подобни зверове, е вдъхновяващо.
— Да, така е — съгласих се аз, макар че се запитах какво би казал господарят ми за първите християни, които римляните бяха превърнали в зрелище на арените си. И те ли грешаха в очите на Нютон?
Оставих сержант Роан да размишлява за смелостта на християните и хукнах към Тауър Стрийт, където мислех да наема кон от „Делфина“ или от „Кралската глава“, за да стигна бързо до Джърмин Стрийт, тъй като не се надявах да намеря файтон в този час. Но пред къщата срещу Митницата съзрях карета с един пътник и макар че кочияшът не искаше да ме вземе, защото беше късно и бе решил да се прибере в дома си в Степни, който се намираше в противоположната посока, аз го склоних с обещание за щедро възнаграждение. След час се върнах в Тауър със същата карета заедно с Нютон и научих, че кралският наместник Лукас все още не е дошъл, тъй като вероятно е твърде пиян. Вестта достави огромно удоволствие на моя господар.
Нютон размени няколко думи със сержант Роан и обиколи менажерията като архитект, опознаващ всеки сантиметър от пространството, което ще застроява. Сетне помоли един от стражите да му донесе купа вода и хавлия, съблече редингота си, даде ми го и нави ръкавите си въпреки студа. След това застла чиста слама и коленичи до трупа да изследва състоянието му.
Нютон извади кърпата от устата на клетия Кенеди, пребърка кървавата пихтия и счупените зъби с върховете на пръстите си и извади гладко камъче. Уви го внимателно в носната си кърпа и ми го даде да го пазя.
— Защо някой би… — започнах аз, опитвайки се да задам въпрос, който се отказах да довърша, когато забелязах, че Нютон ме гледа неодобрително.
— Знаете съображенията ми, господин Елис, следователно, моля ви, въздържайте се от излишни въпроси, които не помагат на огледа ми.
Той обърна Кенеди по корем и разгледа въжето, завързано около оцелялата китка.
— Къде е другата ръка? — хладнокръвно попита Нютон, сякаш я бях взел аз.
— Мисля, че в търбуха на някой от лъвовете, сър.
Той кимна мълчаливо и претърси джобовете на жертвата, откъдето извади няколко предмета, които ми връчи. Най-сетне, изглежда, приключи и изми ръцете си в купата с вода. Изправи се, избърса се в хавлията и огледа менажерията.
— Кой е лъвът?
Посочих и Нютон проследи показалеца ми, сочещ към клетките, където под погледа на пазача на животните и неколцина стражи от Тауър, лъвът безшумно се гощаваше с крака на господин Кенеди. Нютон облече редингота си, приближи се до клетката, взе фенера от стената и освети сводестия таван зад решетките, където живееше лъвът.
— Ясно виждам крака, но не и ръката — отбеляза той.
Пазачът посочи към задната част на клетката.
— Там е, сър. Опасявам се, че нямахме късмет да вземем отхапаните крайници на злочестия джентълмен.
— Ленивецът казва: „Лъв на пътя! Лъв по стъгдите!“
— Моля, какво казахте, сър?
— Соломонови притчи, глава 26, стих 13.
— Да, сър. Лъвът се казва Рекс. Отказва да ги даде. Лъвовете ядат предимно конско месо, но на него му се е усладила човешката плът.
— Зрението ми вече не е тъй остро, както беше — рече Нютон. — Китката с въже ли е завързана?
— Да — отвърнах аз.
— Тогава е било убийство. Някой е довел господин Кенеди тук, завързал е ръцете му и сетне е пуснал лъва от клетката. Как се залоства вратата?
— С тези две резета, сър.
— Няма ли ключалка и ключ?
— Това са животни, сър, а не затворници.
В същия миг лъвът вдигна глава и свирепо изрева към нас, сякаш оспорваше забележката на пазача. Звярът беше страховит, голям мъжки екземпляр с грамадни зъби и буйна грива, изцапана с кръв.