— На кого друг казахте за това, господин Ротие?
— На никого, сър. Дойдох право тук от вечерната си разходка из Тауър. Напоследък не спя добре и установих, че нощният въздух ме успокоява донякъде.
— Пазете убийството в тайна, господин Ротие. Не казвайте на никого какво сте видели. Поне засега. Опасявам се, че новината ще възпрепятства сеченето на новите монети. А ние ще се опитаме да я пазим в тайна от Артилерията, колкото е възможно по-дълго, за да не им хрумне да се намесят. Хайде, Елис, размърдайте се. Имаме работа.
Излязохме от кабинета и тръгнахме на север, по посока на къщата ми. Прегърбихме рамене срещу студения вятър, който бръснеше лицата ни като бръснач. Стълбището Сали Порт се намираше между градината ми и бараката, където Нютон държеше част от лабораторните си пособия, и водеше от Монетния двор до стените на вътрешния двор и Тухлената кула, където живееше Командирът на Артилерията.
Старият Ротие не беше преувеличил. На трепкащата светлина на фенерите моят господар и аз видяхме гледка, от каквато само Луцифер би изпитал удоволствие. Трупът на Даниъл Мърсър лежеше на стълбите, сякаш в тъмното беше стъпил накриво и бе паднал. Но само изглеждаше така, защото главата му беше отрязана и бе оставена до шията. Очите бяха избодени и неизвестно защо, сложени върху пауново перо, поставено до флейта. На стената с тебешир бяха написани буквите:
„updrtbugpiahbvhjyj fnhzjt“
Лицето на Нютон блестеше на светлината на фенера, сякаш беше направено от злато, а очите му искряха като диаманти. Видях, че вместо да е отвратен от ужасяващата гледка, той по-скоро бе развълнуван. Веднага щом огледа тялото на Мърсър, Нютон измърмори думата „живак“. Имах чувството, че значението на пауновото перо и флейтата вече му е известно.
— Отидете в къщата си — каза той — и донесете паче перо за писане и хартия. И още един фенер.
Изпълних желанието му, като треперех, тъй като убийството беше извършено близо до дома ми и ме накара да изпитвам страх. Върнах се и Нютон ме помоли внимателно да препиша буквите, надраскани на стената до стълбището. Направих го, сякаш бяха важни писмени показания, а не безсмислена бъркотия от букви. Междувременно Нютон изкачи стъпалата и се разходи из Тухлената кула и Кулата със скъпоценностите. Приключих с писането и отидох при него. Видях го, че оглежда земята на светлината на двата фенера, и го попитах какво търси.
— Голям кръвоизлив. Невъзможно е да обезглавиш човек, без да изтече много кръв. Но на стъпалата няма нищо. Нито дори капки — отвърна той и се изправи. — И тук няма кръв. Трябва да слезем по стълбите до Минт Стрийт и да потърсим там.
На улицата също нямаше кръв. Нютон разгледа внимателно следите от колела върху земята.
— Преди половин час каруца е оставила тежък товар и е заминала — отбеляза той. — Минала е точно оттук.
Погледнах дирите от колела, но не забелязах нищо от онова, което господарят ми очевидно ясно бе видял.
— Защо мислите така?
— Преди половин час валеше проливен дъжд, който би заличил следите. Обърнете внимание, че вътрешната им страна е много по-дълбока от външната, следователно, може да направим извода, че в средата на каруцата е имало значителна тежест. Ясно е, че Даниъл Мърсър не е бил убит тук, а някъде другаде. По всяка вероятност е бил докаран тук с каруца и после оставен на стълбите заедно с предметите, които виждаме. — Нютон доближи двата фенера до обезглавения труп и внимателно го разгледа.
Погледът ми непрекъснато се стрелкаше към очите на клетия Мърсър и пауновото перо, върху което бяха поставени като за ритуално жертвоприношение.
— Напомня ми за мита за Аргус — плахо отбелязах аз, защото се боях от презрителния смях на Нютон.
Той обаче вдигна глава и ми се усмихна.
— Моля ви, продължете.
— Аргус, който е бил убит от Хермес, подбуден от Зевс обясних аз. — Имал е много очи и е пазел Йо, която е била обект на сластолюбието на Зевс, но е била превърната в крава от Хера. — Видях, че Нютон кима насърчително, и продължих с класическото тълкуването на сцената на убийството. — Хермес засвирил на флейтата си, така че Аргус да заспи, а после го убил и отвлякъл Йо. Това може да обясни присъствието на флейтата, господарю.
— Добре. А перото?
— Нямам обяснение за него.
— Перото е алхимичен знак и не може да бъде изтълкувано лесно от непосветен човек. Познанията в тайното изкуство са като уменията в музиката. Смъртта на гиганта Аргус е тъмната материя или мракът, тъй като argos на гръцки означава блестящ или бял. Хера посяла стоте му очи на опашката на пауна. Това обяснява пауновото перо, което също е символ на злото око и се смята, че носи лош късмет.