В Монетния двор имаше дванадесет коня. Шест обикаляха в кръг и въртяха пресите, а четири привеждаха в движение новата щамповъчна машина.
Златните и сребърните листове минаваха между хоризонтално поставени железни цилиндри, докато станеха достатъчно тънки, за да може да се изрежат. Работата беше трудна за конете, но за тях се грижеха добре двама коняри. Нютон подробно разпита за сламата единия, господин Адам.
— По кое време носят слама от ливадите Кок енд Пай?
Господин Адам, който уважаваше Нютон, махна шапката си веднага щом го заговориха. На темето му имаше толкова много белези от шарка, че приличаше на дъска за игра на дама.
— Оттам снабдяват Артилерията, сър, а не Монетния двор. Сеното за нас идва предимно от ливадите Мур. Всичко ни е отделно от Артилерията. Човек би помислил, че те са Франция, а ние Англия, и това не е много далеч от истината, защото мнозина от тях са хугеноти.
— Разбирам. Кога носят сламата и храната за животните?
— По всяко време, сър. Конете са най-важните същества в Тауър, тъй като ако не са добре нахранени и напоени, Монетният двор би спрял да работи.
— Да, да — нетърпеливо каза Нютон. — Тогава, моля ви, кажете ми, господин Адам, кога докараха последната каруца със сено? И кой я докара?
— В шест часа, сър. Чух камбаната на параклиса. Но не мога да ви кажа кой я докара, защото го видях за пръв път. Това не е нещо необикновено. Тук денонощно идват и заминават всякакви хора.
Излязохме от конюшните, без да сме си изяснили много неща, и като видя свещ на прозореца на къщата на Главния майстор, Нютон реши да попита господин Дефо дали е видял или чул нещо. Когато обаче похлопа, вратата отвори самият господин Нийл. Ясно видяхме четиримата мъже, които седяха около масата. Всички пушеха лули и стаята вонеше като холандска баржа. Там бяха господата Дефо и Хук, научният опонент на доктор Нютон, и граф Гаетано и доктор Лав, двамата мошеници, които искаха да измамят господаря ми с фалшивата трасмутация на олово в злато.
Покрай нас изтърчаха неколцина стражи на път за стълбището Сали Порт, но усилията им бяха след дъжд качулка. Господин Нийл ни видя и излезе на улицата.
— Какво означава тази суматоха, докторе? — попита той. — Пожар ли е избухнал?
— Не, сър. Отново е извършено убийство. Господин Мърсър, един от гравьорите, беше намерен убит на стълбището Сали Порт.
— Известен ли е виновникът?
— Още не. Потропах на тази врата с надеждата, че господин Дефо може да е видял или чул нещо.
Господин Дефо се приближи до вратата и поклати глава.
— Не сме чули нищо.
Господарят ми погледна господин Дефо и после другите мъже, които седяха сковано около масата и излъчваха аура на злокобно интригантство, както от кучето се разнася миризма на месо.
— Само като си помисля, че докато сме играли карти, на няколко метра от вратата е станало убийство — рече господин Нийл. — Това е прекалено!
— Да, наистина — съгласи се Нютон. — Но вече започнах разследване.
Нийл поклати глава.
— Това няма да улесни сеченето на новите монети. Работата в Монетния двор със сигурност ще бъде разстроена.
— Паричната реформа е първата ми грижа. Ето защо поех нещата в свои ръце. Убеден съм, че скоро ще заловя злосторника.
— Е, тогава оставям въпроса на вас, докторе. Пък и стомахът ми е много чувствителен и няма да издържа при вида на нов труп. Лека нощ, Пазителю.
— Лека нощ, Главен майсторе.
Господин Нийл затвори вратата. Нютон ме погледна и многозначително повдигна вежди.
— Шайка мошеници, няма съмнение.
— Но защо не предупредихте господин Нийл за доктор Лав и граф Гаетано? — попитах аз.
— Моментът не е подходящ. Сега трябва да съберем информация и само от нея ще разберем какво се е случило. От вонящата мъгла на тютюнев дим в стаята ми стана ясно, че вратата на Главния майстор отдавна не е отваряна. Следователно никой от тях не е оставил на стълбите трупа на Мърсър.
Докато се отдалечавахме от вратата на господин Нийл, Нютон погледна нагоре към външната крепостна стена над къщата на Кралския чиновник, към къщата на Главния майстор и към моята къща отсреща, а после се вторачи в стража от Артилерията, който патрулираше покрай стената.
— Ако някой е стоял на онази стена в шест часа, може да е видял каруцата със сеното да спира пред стълбището Сали Порт — каза той. — По това време бяхме в Бялата кула, защото си спомням, че погледнах часовника си, преди да започна наблюденията си.