— Внимавайте, сър — сериозно ме предупреди Нютон. — Ако кажете на капитан Морне, че е лъжец в очите и пред всичките тези офицери, тъй като е джентълмен, той ще настоява за удовлетворението да докаже неговата дума срещу вашата с оръжие.
— Твърдя го. Категорично. Капитан Морне е лъжец. Видях го да изпуска кинжала, който описахте.
Морне стана от стола. Устата му се отвори и затвори като човка на корморан.
— Ако не бях затруднен от раната си, нямаше да се поколебая да ви предизвикам на дуел, господин Елис.
— Може би господин Елис ще се откаже от привилегията си да избере оръжието — услужливо каза Нютон. — Мисля, че капитанът си служи с дясната ръка. В такъв случай той може да ви предизвика по-безопасно, така да се каже, ако го уверите, че ще изберете пистолети.
— Тогава го уверявам — рекох аз. — Ако иска удовлетворение от мен, той има думата ми, че ще избера да се дуелираме с пистолети.
Последва дълго мълчание. Очите на всички бяха приковани в капитан Морне, който преглътна шумно няколко пъти, пребледня и накрая измънка предизвикателство с по-малко заплашителност от беззъб дядка.
— Приемаме предизвикателството ви — каза Нютон. — Аз ще бъда секундант на господин Елис и ще чакаме указанията ви.
Той се поклони официално. Аз направих същото и после се сбогувахме със слисаните офицери.
Докато се връщахме в кабинета ни в Монетния двор, имах усещането, че съм замразена змиорка, и се подготвих за разправия с Нютон, защото се ядосах, че ме манипулира. Веднага щом останахме насаме, аз го упрекнах за неуместното му държане към мен.
— Мисля, че на човек трябва да му бъде позволено сам да започва кавги и да отправя предизвикателства — отбелязах аз.
— Той ви предизвика — поправи ме Нютон.
— Само защото вие го притиснахте в ъгъла.
— Ако бях оставил въпроса на вас, драги мой, нещата нямаше да стигнат толкова гладко до решителния момент.
— Гладко? Не е изминала и година, откакто дуел едва не ми отне свободата. Или сте забравили как станах ваш служител, докторе? Ами, ако го убия? Какво ще стане? Или ако той ме убие? Ако владее по-добре пистолета, отколкото шпагата? По дяволите, сър, мислех, че възнамерявате да го принудите да направи самопризнания?
— Няма да има дуел. Капитан Морне се страхува. Това е очевидно.
— Очевидното за вас е мъгла за мен — огорчено казах аз. — Във всичко съм ваше творение.
— Не творение — поправи ме Нютон. — Аз не създавам нищо, а само се опитвам да разширя границите на познанието. Както древните люде са вярвали в бога Пан и вълшебната му свирка, така и вие от време на време трябва да правите същото и да ми позволявате да свиря с вас. Моите пръсти може и да се движат по вас, но музиката е ваша, драги мой.
— Тогава не харесвам мелодията. По-лесно е да направляваш острие на шпага, отколкото куршум на пистолет. Ако стрелям по него, вероятно ще го убия. А вие, сър? Моят секундант. Помислихте ли за вашето положение? Законът забранява дуелите. Сър Уилям Ковънтри беше затворен в Тауър само защото предизвика на дуел Бъкингамския херцог. Да не говорим за вашата безопасност. Секундантите често се намесват и пострадват, въпреки че главните действащи лица не го желаят. Може да ви убият, сър. И тогава какво ще стане с госпожица Бартън?
— Пак ще повторя, че няма да се стигне дотам. За мен е ясно, че капитан Морне е подтикван от волята на други хора в Тауър. Вероятно старият му приятел от френските галери сержант Роан. Предизвикването на дуел не беше продиктувано от тях и мисля, че сега ще се покажат на бял свят, защото ще искат да изгладят разногласията с нас. Дуелът само ще привлече внимание към тях, а те искат да останат в сянка. Тайните не обичат скандали. Ако дуелът се състои, това би означавало двубой между Монетния двор и Артилерията.
Не знаех какво да очаквам. Съмнявах се дали доктор Нютон познава себе си. Въпреки научните му методи, ходът на действията, които бяхме предприели, ми се струваше ненаучен. По-късно същия ден той засили важността на въпроса и го нарече експеримент. Не вярвах, че това ще доведе до разкриването на истината, и според мен повече приличаше на сръгване на мечка с нагорещено желязо. Едно беше сигурно — никой от нас не очакваше онова, което се случи. Нютон се засрами, и с право, тъй като смятам, че никой не трябва да прави експерименти, без да има представа за възможните последици. Ако това беше наука, аз не исках да участвам в нея, защото къде беше здравият разум? Все едно имаш работа с девойка, която ти позволява да я опипаш, но не й минава през ума, че може да се опиташ да отидеш по-далеч. Когато някой иска да открие нещо, прозорливостта винаги е по-добър водач от случайността, инак в резултат на търсенето може да намериш неща, каквито не си дирил.