Мустафа отстъпи, сложи очилата си, внимателно подостри молива си с нож и седна зад писалището, където отвори черния тефтер и отбеляза:
Име: Хубавото ми момче.
Причина за смъртта: Този грешен свят.
И това беше последният път, в който Мустафа записа име на мъртвец.
Точно седмица по-късно убиха Сами.
2
Социалната работничка казва, че иска да ни помогне. Казва се Луси Фишър и изглежда впечатлена от факта, че говоря английски толкова добре. Разказвам ѝ за работата си в Сирия, за пчелите и кошерите, но виждам, че тя не ме слуша. Интересува се единствено от документите пред себе си.
Афра не желае дори да се обърне към нея. Ако човек не знае, че е сляпа, би си помислил, че гледа през прозореца. Днес има малко слънце и то се отразява в ирисите ѝ, така че приличат на вода. Събрала длани на кухненската маса, тя стиска устни. Знае малко английски, достатъчно, за да се оправи, но не говори с никого, освен с мен. Единственият човек, с когото я чух да приказва, беше Ангелики. Ангелики, от чиито гърди течеше кърма. Чудя се дали е успяла да се махне от онази гора.
— Как ви се струва квартирата, господин и госпожо Ибрахим? — Луси Фишър преглежда книжата с големите си сини очи и сребристите рамки на очилата, като че отговорът на въпроса ѝ се намира в тях. Мъча се да прочета за какво е говорил мароканецът.
Тя вдига поглед към мен, а на лицето ѝ е изписана сърдечност.
— Според мен е много чиста и безопасна — споделям — в сравнение с други места. — Ней разказвам за тези други места и разбира се, не обелвам нито дума за мишките и хлебарките в нашата стая. Боя се да не прозвучи неблагодарно.
Тя не задава много въпроси, но пояснява, че скоро ще ни интервюира имиграционен служител. Намества очилата на носа си и ме уверява с мек и ясен глас, че щом получим свидетелство, че сме бежанци, Афра ще може да отиде на доктор за болката в очите. Луси Фишър хвърля бърз поглед към Афра и аз забелязвам, че ръцете им са събрани по един и същи начин. Това ми се струва странно. Тогава тя ми подава купчинка документи. Пакет от Вътрешното министерство: информация за искане на убежище, критерии за допускане, бележки относно проучването, бележки относно интервюто. Преглеждам ги, а тя ме наблюдава и изчаква търпеливо.
„За да останете в Обединеното кралство като бежанец, трябва да е невъзможно да пребивавате без заплаха за живота или опасност от гонение в която и да е част от вашата държава.“
— Която и да е част? — питам. — Бихте ли ни изпратили в друг край на Сирия?
Тя се мръщи, играе си с кичур коса и стиска устни, като че ли е вкусила нещо отвратително.
— Вашата цел сега — отговаря — е да си приготвите изложението. Помислете какво ще кажете на имиграционния служител. Направете го ясно и последователно, и възможно най-разбираемо.
— Но ще ни върнете ли в Турция или Гърция? Какво означава гонение според вас?
Изричам тези думи по-силно, отколкото възнамерявам и ръката ми започва да пулсира. Потърквам плътната черта от удебелена кожа и червена тъкан и си спомням острието на ножа; лицето на Луси Фишър се замъглява, дланите ми треперят. Разхлабвам горното копче на ризата си. Опитвам се да си успокоя ръцете.
— Горещо ли е тук? — питам.
Тя казва нещо, което не чувам, само виждам, че устните ѝ се движат. После става и усещам как Афра нервничи на стола до мен. Чува се звук от течаща вода. Връхлитаща река. Но виждам блясък, като от острието на добре наточен нож. Луси Фишър завърта кранчето, пристъпва към мен, поставя чашата в ръката ми и я вдига към лицето ми, сякаш съм дете. Изпивам водата до дъно и тя сяда. Вече я виждам ясно и изглежда уплашена. Афра гали крака ми.
Небето се пропуква. Вали. Порой. По-зле дори и от Лерос[8], където земята е пропита с дъжд и море. Осъзнавам, че тя е казала нещо, чувам гласа ѝ през валежа, чувам думата „враг“, а тя се е вторачила в мен намръщена, бялото ѝ лице се изчервява.
— Бихте ли повторили? — питам.
— Казах, че искаме да ви помогнем с каквото можем.
— Чух думата „враг“.
Тя изправя рамене и свива устни, отново поглежда към Афра и в искрата гняв, която запалва очите и лицето ѝ, виждам това, за което говореше мароканецът. Но тя не се ядосва на мен — почти не ме вижда.