Благодаря на издателите си „Бонир Зафър“ и специално на Кейт Паркин, за непоколебимата ви страст и ентусиазъм, за всичко. На Маргарет Стед, Фелис Маккиоун, Франческа Ръсел и Перминдер Ман. Благодаря ти, Арзу Ташин, за набитото ти редакторско око и предложенията.
И, най-накрая, благодаря на агента си, Мариан Гън О‘Конър, за вярата в мен, за това, че никога не ми позволяваш да се откажа, за любовта ти и подкрепата в това наше пътешествие. Благодаря ти, Вики Сатлоу, за цялата помощ и за това, че донесе светлина, мед и цветя в мрака. Благодаря ти, Алисън Уолш, за съветите по ръкописа.
Всичко, което преживях по пътя, хората, които срещнах, нещата, които видях и чух, промениха завинаги начина, по който виждам света.
Скъпи читателю,
През лятото на 2016 и отново през 2017 година се озовах в Атина, където работих като доброволец в център за бежанци. Всеки ден нови хора наводняваха Гърция; изгубени и уплашени семейства, основно от Сирия и Афганистан. Съжителството с тези хора в най-ужасяващите обстоятелства в живота им отвори очите ми.
Започнах да осъзнавам, че искат да разкажат историите си. Имаше езикова бариера, но те искаха да говорят, искаха другите да чуят и да видят. Децата рисуваха. Рисуваха балони и дървета, а под тях — палатка и труп. Тези рисунки и истории ме разстройваха. Но това беше тяхната действителност — това, което са преживели.
Върнах се в Лондон и се надявах, че ужасът от видяното и чутото ще отмине, но не стана така. Не можех да забравя нищичко. Затова и реших да напиша роман, като по този начин разкажа историите на тези деца, на тези семейства.
Въпросът, който продължих да си задавам, беше какво означава да виждаш. И така се роди Афра — жена, видяла как синът ѝ умира и ослепена от експлозията, която го е убила. После срещнах човек, който някога е бил пчелар в Сирия. Той беше стигнал до Великобритания и правеше кошери, за да учи бежанците на пчеларство. Пчелите са символ на уязвимост, на живот и надежда. Моят герой Нури някога е бил горд баща и пчелар. А сега се опитва да създаде връзка със съсипаната си съпруга Афра и я търси сред мрачните тунели на скръбта ѝ, но тя не може да напусне Алепо, застинала е в тъга. Нури знае, че трябва да напуснат, за да оцелеят. Едва когато си позволяват да прогледнат, да усетят любовта, която хранят един към друг, могат да започнат пътя си към възкресение и обновяване.
„Пчеларят от Алепо“ е художествена творба. Но Нури и Афра се родиха в сърцето и ума ми от всяка стъпка, която правех до децата и семействата, стигнали до Гърция. Написах история, за да разкрия как се държим с хората, които обичаме най-много на света, когато сме преживели толкова много страдание. „Пчеларят от Алепо“ е книга за дълбока загуба, но и за любов и откриване на светлината. Това е, което видях, чух и почувствах по улиците и в лагерите на Атина.
Кристи Лефтери
Информация за текста
Издание:
The Beekeper of Aleppo
Copyright © 2019 by Christy Lefteri
All rights reserved
Кристи Лефтери
Пчеларят от Алепо
Първо издание
Превод Явор Въжаров — Або
Редактор Петя Петкова
Коректор Стела Зидарова
Корица KONTUR
Издателство Рива
ISBN 978-954-320-701-5
Обработка
Сканиране: Sunshine, 2024 г.
Разпознаване, корекция и форматиране: viper, 2024 г.