— А всъщност изобщо не е така — предположих, търсейки потвърждението му.
— Не съм тук, за да поставям клопки на християните, момче. А и Всехристиянският крал не заговорничи с Дивана — отвърна той сериозно.
— Диван?
— Същото е, като да кажеш Високата порта, турците де.
После добави важно:
— Помни: гарваните се движат на ята, орелът лети сам.
— Какво значи това?
— Значи да мислиш с главата си. Ако всички ти казват да тръгнеш надясно, ти върви наляво.
— Но според вас редно ли е да се съюзяваш с турците или не?
Измина един дълъг миг, след което Мелани, без изобщо да обърне погледа си към мен, каза кратко:
— Никакви скрупули не би трябвало да попречат на Негово Величество да поднови съюзите, които толкова крале християни преди него са сключвали с Портата.
После обясни, че християнските крале и княжества, които са сключвали редица договори с Отоманската империя, били десетки. Флоренция, например, беше повикала Мохамед II на помощ срещу Фердинанд I, крал на Неапол. Венеция, за да прогони от Близкия изток португалците, които пречели на търговските й пътища, си беше послужила със силите на султана на Египет. Император Фердинанд Хабсбургски бил не само съюзник, но и васал на Сюлейман, от когото измолил, с цената на срамно подчинение, възкачването си на трона на Унгария. Когато Филип II Испански потегля да завладее Португалия, той подарява владения на краля на Мароко, за да не се намесва, давайки така християнски земи в ръцете на неверниците, и то само, за да може да обере един крал-католик. Дори папите Павел III, Александър VI и Юлий II са молили за помощ Турчина, когато им е било необходимо.
Разбира се, от страна на свещениците-казуисти89 и в католическите училища многократно бил поставян въпросът дали християнските владетели са извършили грях. Но почти всички италиански, немски и испански автори не са на това мнение и в крайна сметка допускат, че един християнски владетел може да отиде на помощ на някой неверник срещу друг християнски владетел.
— Мнението им — подчерта абатът — се основава на авторитета и на логиката. Авторитетът идва от Библията — Авраам се е сражавал за царя на Содом, а Давид срещу израилевите синове. Да не говорим за съюзите на Соломон с цар Хирам и на макавеите с лакедемонците и римляните, които били езически народи.
Колко добре познаваше Библията Ато, помислих си, когато текстът имаше нещо общо с политиката.
— Логиката пък — продължаваше абатът убедително — се базира на факта, че Бог е създател на природата и на религията — а не може да се каже, че това, което е правдиво според природата, не е правдиво според религията, освен ако някое Божие наставление не ни задължава изрично да го смятаме за неправилно. В нашия случай не съществуват божествени норми, които осъждат подобни съюзи, особено когато те са необходими, а според закона на природата почтени са всички разумни средства, от които зависи нашето оцеляване.
След като приключи така това изложение на въпросната доктрина, абатът се спря и ме изгледа с поучително вдигнати вежди.
— Искате да кажете, че кралят на Франция може да се съюзява с Дивана в случай на законна самоотбрана? — попитах, обзет от съмнение.
— Разбира се, за да опази своите владения и католическата вяра от император Леополд I, чиито жалки планове противоречат на всички божествени и човешки закони. Леополд всъщност се съюзи с еретическата Холандия, предавайки първи истинската вяра. Но тогава никой и зъб не обели. Обаче всички са готови да се нахвърлят срещу Франция, виновна само задето се е възпротивила срещу постоянната заплаха от Хабсбургите и от другите владетели на Европа. Луи XIV още от началото на своето управление се бори като лъв, за да не бъде смазан.
— Смазан от кого?
— Най-вече от Хабсбургите, които го ограждат от изток и от запад — от една страна Свещената Римска империя и Виена, от другата Мадрид, Фландрия и испанските владения в Италия, докато от север го застрашават еретическите Англия и Холандия — владетелките на моретата. И като че ли това не стига, ами и папата също му е враг.
— Но ако толкова държави настояват, че Всехристиянският крал представлява опасност за свободата на Европа, в това ще да има известна доза истина. Вие също казахте, че той…
— На онова, което аз ти казах за краля, сега тук изобщо не му е мястото. Никога не преценявай веднъж завинаги, а разглеждай всеки отделен случай, като че е първият в живота ти. Помни, че във взаимоотношенията между държавите не съществува абсолютното зло. И най-вече, никога не определяй почтеността на едната страна по виновността на другата — в повечето случаи и двете страни имат вина. И жертвите, щом преминат на мястото на палачите, ще извършват същите жестокости. Запомни това добре, защото иначе ще си останеш невежа в тази игра.
89
Казуистика — в католическото богословие и средновековната юриспруденция — прилагане на общи догматични положения към отделни частни случаи, по-специално по отношение на конфликти на съвестта и морала. — (Бел.ред.)