— Убит!
— Е, смъртта бе установена от един от неговите монаси, който не изрази съмнения: невидял „никакъв знак за злосторничество“ и мъртвият „се разпознава, че е умрял от естествена смърт, сиреч от треска и това аз добре го знам, понеже все съм бил негов помощник, докато беше в затвора“. Монахът казал освен това, че през изминалите дни абатът е бил болен.
Шест дни по-късно, лекарят на затвора „Тор ди Нона“ представил своя доклад — Моранди е починал след двадесетдневно боледуване. Първоначално е имал шестдневна треска, която се е влошила впоследствие и накрая се оказала смъртоносна. „Нито имам, нито ми се е представил повод да имам, подозрение за отрова“ удостоверява лекарят, подкрепен и от двама други колеги. Всички премълчават обаче, че два дни по-рано починал, след подобни симптоми, друг затворник, задържан заедно с Моранди, с когото си поделили някакъв сладкиш с неясен произход. Слуховете и подозренията за отравяне се носели, настоятелни и неукротими, в продължение на месеци.
Но каква полза от това? Отец Моранди бил мъртъв, понасяйки сам ужасната тежест на греховете на целия папски двор. С голямо облекчение, непредпазливо повдигнатото було, отново било спуснато възможно най-бързо.
Със собственоръчно написана папска наредба Урбан VIII заповядал на съдията да преустанови процеса, осигурявайки имунитет на преписваните, астролозите и монасите. Наредил също да не се предприемат евентуални бъдещи съдебни действия срещу тях.
Стилоне Приазо замълча и ме погледна. Беше се подсушил и се вмъкна в леглото, очаквайки в пълна тишина моята реакция на историята.
Следователно в случая на абат Моранди, както в този на синьор дьо Муре — разсъждавах аз, докато подреждах изчетканите дрехи на стола — отровата е била прикрита под лъжливите одежди на някаква болест.
— Но нима не са били виновни всички? — възразих аз, увлечен от тъжния разказ.
— Ако се позамислиш, преписвачите бяха преписвали, монасите бяха прикрили доказателствата, астролозите бяха спекулирали със смъртта на папата. А най-вече кардиналите бяха дали благословията си за всичко това. Така че би било несправедливо да не бъдат наказани. Но за целта трябваше да се стигне до присъда — забеляза Стилоне, — която би предизвикала шум. Именно това би било най-малко в полза на папата.
— Значи Урбан VIII не е починал през онази година?
— Не, съвсем не. Моранди беше сбъркал изцяло предсказанията си.
— А кога умря?
— През 1644 година.
— Но не беше ли именно тази датата, изчислена от отец Висконти, математикът?
— Разбира се — отговори Стилоне. — Стига само абатът на „Санта Праксида“ да се беше вслушал малко по-добре в своя приятел професора, щеше наистина да предскаже смъртта на Урбан VIII. Вместо това предрече своята.
— А какво се случи с астролозите след смъртта на Моранди? — попитах, потиснат от тъжната забележка.
— Ето го списъка на последиците: отричане за Галилей, изгнание за Арголи95, бягство за Кампанела96, клада за Чентини97. Всичко това само в разстояние на няколко години.
На това място Стилоне замълча, като че отделяше минута, за да уважи паметта им.
— И астрологията бе задушена под тежестта на папските були — завърши той.
— Но ако Моранди беше разбрал, че наближава краят му, щеше ли да успее да го избегне някак? — попитах, отдавна забравил скритите намерения, с които бях подбудил разказа на Стилоне Приазо.
— Питаш ме дали може да се възпре предначертаното от звездите. Труден въпрос! Един свещеник доминиканец, Томазо Кампанела, човек с много познания и с извисен дух, написа De Fato Siderali vitando98, в която именно учи как да се избегне предначертаният от звездите път. Кампанела обаче всъщност се стреми да поясни, че в изключителни случаи няма път за бягство, дори и за самите астролози.
— Как така, значи дори този, който разчита звездите не е по-добре от другите? Значи човек не може да се противопоставя на волята на звездите! — извиках, разтърсен от трепет.
— Може би да. А може би не — усмихна се тайнствено Стилоне Приазо.
— Но защо тогава Нашият Господ е дошъл на земята. Ако силата на небесните сфери се простира над всичко — треперех, докато слушах самия себе си да говоря така, — значи не съществува и Спасението.
— Какво ще кажеш, ако ти разкажа, че дори и на Нашия Спасител — изсмя се Стилоне Приазо без никакво притеснение, — е бил предначертан земния път?
И той ми обясни, че първоначално на съставянето на хороскопа на Нашия Спасител се посветили цели тълпи учени със славни имена като Албертус Магнус99, Пиер д’Ели100 или Албумазар101. После с това богохулно занимание се заели все по-низши умове — между тях все пак забележителният Джироламо Кардано, но и неколцина незначителни провинциални прелати.
95
Андреа Арголи (1568?-1657 г.) — италиански астролог, астроном и математик, баща на поета Джовани Арголи, който също се занимавал с астрология и математика. — (Бел.ред.)
96
Доминиканецът Томазо Кампанела (1568–1659 г.) е бил обвиняван, освен в ерес, и в магьосничество. Съвременните оценки на живота и личността му са много противоречиви. Занимавал се е с астрология, медицина и математика. Писал е философски и астрологически трактати, но поради политическия си характер утопичното му произведение „Градът на слънцето“ е най-добре известно. — (Бел.ред.)
97
Джачиншо Чентини — племенник на кардинал д’Асколи, чул предсказанието на някакъв шарлатанин, че чичо му ще наследи властващия папа Урбан VIII. Неблагоразумният млад човек се опитал да ускори смъртта на папата с помощта на всевъзможни окултни церемонии. Опитите му били разкрити и Чентини бил екзекутиран на 22 април 1634 г. — (Бел.ред.)
99
Албертус Магнус (1193–1280 г.) — доминикански свещеник, прочут с универсалните си познания, застъпник на идеята, че религията и науката трябва да се допълват, а не да се противопоставят. Считан за най-великия немски философ и теолог на Средновековието, първи прилага философията на Аристотел към християнската доктрина. Провъзгласен за блажен през 1622 г. Канонизиран през 1931 г. — (Бел.ред.)
100
Пиер д’Ели (1350-142? г.) — френски теолог и философ, епископ, впоследствие кардинал. В някои от трактатите си поддържа теорията, че епископите и свещениците получават правата си пряко от Бога, а не чрез посредничеството на папата, че папата не е недосегаем от присъдата на общия църковен събор, че нито папата, нито общият църковен събор са непогрешими, а непогрешимостта е качество единствено на Църквата като общо понятие. — (Бел.ред.)
101
Албумазар — водещ астролог на ислямския свят, известен най-вече с теорията си че светът, създаден при засичането на седемте планети в първия градус на Овена, ще свърши при подобно засичане в последния градус на Рибите. — (Бел.ред.)