Докато се обръщахме обратно, Чаконио навири нос във въздуха за едно последно подозрително вдишване.
Ато Мелани кихна.
Шести ден
16 септември 1683
Завръщането към „Оръженосеца“ беше дълго, тъжно и уморително. Прибрахме се по стаите си с ръце, лице и дрехи, оцапани с кал и пропити с влага. Хвърлих се в леглото крайно изтощен, потъвайки почти мигновено в дълбок и непробуден сън.
Когато се събудих на следващата сутрин, установих, че лежа в същото положение, в което се бях проснал. Имах чувството, че краката ми са били премазани от ударите на хиляди тояги. Протегнах ръка, за да се хвана за нещо и да се надигна, но дланта ми докосна някакъв предмет с шумоляща и грапава повърхност, с който очевидно бях споделил леглото. Беше астрологическият вестник на Стилоне Приазо, чието четене бях изоставил ненадейно преди около двадесет и четири часа, когато Кристофано ме бе повикал на работа.
Току-що изминалата нощ за щастие ми бе помогнала да забравя ужасяващите събития, които вестникът по загадъчни пътища беше предвидил с точност: смъртта на Колбер, тази на Муре (сиреч на Фуке) и наличието на някаква отрова; „зловредните трески“ и „отровните болести“, които моят господар и Бедфорд щяха да изпитат на гърба си; „тайното съкровище“, излязло на бял свят през първите дни на месеца, тоест писмата, скрити в кабинета на Колбер и откраднати от Ато; „земетресенията и подземните огньове“, които се бяха отприщили в килера. И като капак на всичко, предзнаменованието за обсадата на Виена, тоест, според вестника, „сраженията и нападенията на градовете“, призовани от Али и Леополд Австриеца.
Исках ли да узная какво щеше да се случи в следващите дни? Не, помислих си с леко свит стомах, поне за момента нямах желание. Зърнах обаче предишните страници и погледът ми попадна на последната седмица от юли, от 22-ри до последния ден на месеца.
Спешните съобщения от тази седмица ще бъдат получени от Юпитер като владетел на кралския дом, който, за да се намира в трети дом, разпраща множество вестители, вероятно поради болест на някой властвуващ, който накрая лишава от себе си някое кралство в сълзи изобилни и го потапя.
Значи в края на юли трябваше да е починал някой владетел. Нямах сведения за каквото и да било събитие от такъв род, ето защо се зарадвах на пристигането на лекаря — щях да попитам него.
Но Кристофано не знаеше нищичко. Още веднъж се запита, и запита и мен, откъде ми идваха наум притеснения, така далечни от настоящите ни мъки: първо астрологията, после и съдбините на владетелите. За щастие се бях погрижил да скрия навреме в леглото си астрологическия вестник. Чувствах се доволен, че бях открил една неточност, и то доста значителна, в даже прекалено точните предсказания на газетата. Едно пророкуване не се беше сбъднало: това показваше, че звездите не бяха безпогрешни. Въздъхнах скришом с облекчение.
Междувременно Кристофано разглеждаше замислено торбичките под очите ми. Каза ми, че младостта е твърде щастлив сезон от човешкия живот, който водел до разцъфтяването на всичките сили на душата и тялото. Все пак, добави той с патос, с такъв ненадеен и понякога хаотичен цъфтеж не бива да се злоупотребява, като се пилеят на вятъра новите и почти неконтролируеми енергии. И докато опипваше притеснено тъмните сенки под очите ми, ми напомни, че това разхищение било преди всичко греховно, както и общуването с продажни жени (и посочи с глава нагоре, към малката кула на Клоридия), от които можело между впрочем да си докараш и френската болест. Той знаел това добре, защото му се наложило да лекува от нея много хора, със своите прочути лекове, като unguentum magnum123 и свещено дърво. И при все това подобен род общуване беше може би по-малко вреден за здравето, от колкото самотното разхищение.
— Извинете — казах, за да го отклоня от смущаващата тема, — гризе ме друго любопитство — знаете ли случайно от какви болести страдат плъховете?
Кристофано се изсмя:
— Стига вече, предполагам за какво става дума. Някой от нашите наематели те е попитал дали в странноприемницата има плъхове, нали така?
Ограничих се с една лека, несигурна усмивка, която нито потвърждаваше, нито отричаше.
— Добре тогава, питам те аз — има ли плъхове в странноприемницата?
— Пресвети небеса, не, винаги съм почиствал навсякъде с голямо внимание…
— Знам, знам. В противен случай, сиреч ако бях намерил някой умрял плъх, самият аз щях да обърна внимание на всички.