На първо място, така обясни Робледа, доволен, че може да демонстрира надълго и нашироко собствените си знания, съществуваха силите на приливите и отливите, познати на всички и причинени от потайната мощ на луната. Същото трябваше да се каже и за металите в най-дълбоките глъбини на земята, където не достига нито слънчевата светлина, нито топлината, и които следователно трябва да са били създадени, благодарение на въздействието на звездите. И множество други явления (които той можеше да изброи ad abundantiam134) трудно можеха да бъдат обяснени, без да се допусне намесата на небесните влияния. Дори скромното растенийце mentha pulegium, както съобщава Цицерон в De Divinatione135, цъфти единствено в деня на зимното равноденствие, най-късия ден от цялата година. Други проявления на въздействието на небесните тела върху земята са познати от метеорологията: при изгряването и залязването на седемте звезди, разположени в главата на съзвездието Телец, наречено от гърците Хиади, обикновено падат обилни дъждове. А какво да кажем за животните? Известно е, че при пълнолуние и новолуние стридите, раците и други подобни твари губят жизнена сила. Освен това беше вярно казаното от Кристофано: още Хипократ и други изключително опитни лечители са знаели, че по време на равноденствията и слънцестоенето се наблюдават драстични промени в хода на болестите. С всичко това, каза йезуитът, се съгласявали свети Тома Аквински, после Аристотел в „Meteorologica“ и множество философи и други автори, сред които Доменико Сото, Явелус, Доменико Баньес, Капреол и други, а много повече съм можел да науча, само ако бях прочел „Истинската и лъжливата астрология“, трактат и истинен труд на неговия събрат Джовани Батиста Грасети, излязъл изпод печатарските машини само преди няколко месеца.
— Но ако, както казвате вие, добрата астрология не влиза в конфликт с наставленията на християнската религия — възразих аз, — тогава трябва да съществува и християнска астрология.
— И наистина я има — отговори Робледа, потънал в задоволство от собствения си изблик на мъдрост. — Жалко, че не нося тук, със себе си „Обогатен християнски зодиак или дванадесетте знака на Божественото предопределение“ — книга с пречиста доктрина, която дължим на гения на моя събрат Йеремия Дрекслер и бе публикувана в този свещен град преди около четиридесет години.
В тази творба, обясни Робледа, дванадесетте знака на астрологическата традиция най-накрая били заменени със същия брой символи на Истинската и Единствена вяра: запалена свещ, череп, златна дарохранителница за причастие, гол и непокрит олтар, розов храст, смокиново дърво, тютюн, кипарис, две пръчки свързани с лавров венец, бичуване с пръчки, котва и цитра.
— И това трябва да са християнските зодиакални знаци? — попитах доста учуден.
— Нещо повече: всеки от тях е символ на вековни достойнства на вярата. Запалената свещ изобразява вечната светлина в безсмъртната душа, така, както е казано в Светото писание: „Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми“; черепът е напомнянето за смъртта; златната дарохранителница означава постоянството на изповедта и причастието, олтарът… я виж, нещо падна от джоба ти.
Изваждайки от джоба броеницата си, на земята ми бяха паднали едно-две от листата, намерени от Угонио и Чаконио, който държах в същия джоб.
— О, не е нищо — опитах се да излъжа. — Това е… една странна подправка, която ми подариха на пазара на площад „Навона“ преди няколко седмици.
— Я дай тук — каза Робледа, като почти изскубна от ръката ми едно от листата. Повъртя го смаян в ръцете си и накрая каза:
— Странно е. Кой знае как е попаднало тук.
— Защо?
— Това растение не вирее в Европа. Идва отдалеч, от Западните Индии, от Перу.
— И как се нарича?
— Мамакока.
Така отец Робледа ми разказа невероятната история на мамакоката, необикновено растение, което щеше да има особено голямо въздействие върху събитията през следващите дни.
В началото той ми разясни, че веднага след завладяването на Западните Индии и победата над местните диваци, щом мисионерите-йезуити започнали свещеното дело по разпространението на Христовата вяра, веднага преминали към изучаването на безбройните растителни видове на Новия свят. Това било цяла нова вселена: докато старата и авторитетна Materia medica на Диоскурид отбелязваше всичко на всичко триста растения, в седемнадесетте тома на своята „Естествена история на Индиите“ лекарят Франсиско Ернандес беше стигнал дотам да изброи повече от три хиляди растителни вида.