— Значи не е вярно онова, което Дулчибени разказа на стражите сутринта, когато ни заключиха тук, тоест че е познавал отскоро възрастния французин — учудих се аз.
— Точно така. За да стигнат до подобна степен на взаимно доверие, Дулчибени и Главният интендант трябва да са се запознали преди доста време. Не забравяй, че Фуке е излязъл в твърде окаяно състояние след двайсет години затвор: не вярвам, че е обикалял кой знае колко преди да се установи в Неапол. И е напълно обяснимо, че е потърсил анонимно убежище в някой кръг на янсенисти, яростни врагове на Луи XIV, които са пуснали дълбоки корени в този град.
— Там сигурно се е запознал с Дулчибени, на когото после е разкрил истинската си самоличност — заключих аз.
— Именно. Следователно тяхното приятелство датира най-малко от преди три години, а не от два месеца, както Дулчибени иска да ни убеди. А сега, ако Господ ни е на помощ, ще стигнем до дъното на тази история.
При това положение трябваше да призная пред абат Мелани, че не съм напълно сигурен дали съм разбрал много добре какво искаше да каже писмото, което току-що крадешком бяхме прочели в стаята на Дулчибени.
— Бедното ми момче, винаги имаш нужда от някой, който да ти казва какво да мислиш. Но няма значение. Така ще бъде и когато станеш вестникар.
Както ми беше разказал в предишните дни, Ато срещал Кирхер преди четири години, вече с твърде отслабнал поради старостта ум. Писмото, което бяхме прочели малко по-рано в стаята на Дулчибени, изглежда беше именно резултатът от мъчителните умствени усилия на великия учен — бе адресирано до Главния интендант на финансите Никола Фуке, като че на бедния Фуке никога нищо не се беше случило.
— Бил е загубил чувство за времето — каза Ато, — както ония старци, които са убедени, че отново са деца и питат къде е мама.
Съдържанието на писмото обаче бе недвусмислено. Кирхер вече усещал, че наближава часът на раздялата със земните неща, и се обръщаше към приятеля Фуке, за да му благодари за последен път. Фуке, напомняше йезуитът, всъщност бил единственият сред могъщите на епохата, с когото той бе споделил своята теория. Даже Главният интендант се хвърлил в краката на Кирхер, изпълнен с възторг, когато последният му обрисувал надълго и нашироко голямото откритие на своя живот — secretum pestis, тайната на чумата.
— Като че ли разбрах! — побързах да довърша. — Това е трактатът на Кирхер, в който говори за чумата. Именно Дулчибени говореше за него в началото на карантината: Кирхер е написал, че чумата не зависи от вредни изпарения и развалени телесни течности, ами от мънички същества, от vermiculi animati137 или нещо подобно. Може би това е тайната на чумата — невидимите vermiculi.
— Правиш огромна грешка — отвърна Ато. — Теорията за тези vermiculi никога не е била тайна: Кирхер я публикува преди около трийсет години в Scrutinium phisicomedicum contagiosae luis quae pestis dicitur. В писмото в ръцете на Дулчибени има нещо много по-важно — Кирхер обявява, че може да praevenire, regere е debellare.
— Тоест да предотвратява, направлява и унищожава чумата.
— Браво. Това е secretum pestis. Но за да не забравя това, което успях да прочета, преди да дойда тук, при теб, минах през моята стая и си записах най-важните фрази.
Показа ми няколко накъсани думи и фрази на латински, нахвърляни набързо върху едно листче:
secretum morbid
morbus crescit sicut mortals
augescit patrimonium
senescit ex abrupto
per vices pestis petit е regereditur
ad infinitum renovator
secretum vitae arcanae obices celant.138
— Според Кирхер — обясни Ато — чумната болест се ражда, остарява и умира точно както хората. Обаче се храни за тяхна сметка: когато е млада и силна, се опитва да увеличи имуществото си колкото е възможно повече, както прави някой жесток принц, който използва своите поданици, така и заразата има безброй жертви и причинява много смърт. После изведнъж отслабва и се разпада подобно на злочест старец на края на силите си; накрая умира. Епидемията е циклична: напада народите, после почива, след години връхлита отново и така ad infinitum, до безкрай.
— Тогава е някакъв вид… как да кажа, нещо, което все се върти в кръг.
— Точно така. Една непрекъсната верига.
— Но в такъв случай чумата никога не може да бъде унищожена, както от своя страна обещава Кирхер.
— Не е така. Цикълът може да бъде изменен с помощта на secretum pestis.
— И как действа тази тайна?
— Прочетох, че се дели на две: secretum morbi, тайната на разпространението на болестта и secretum vitae, тайната на лечението.
138
Тайна на болестта; болестта се развива както хората; увеличава имуществото си; остарява ненадейно; впоследствие чумата се обръща и се разпада; подновява се до безкрайност; загадъчни препятствия крият тайната на живота — (Бел.прев.)