— А и защо ли му е трябвало? — запита се реторично абат Мелани. — Пазенето на тайната е било единствената му гаранция, че ще остане жив!
По всяка вероятност Фуке дори години наред е отричал да знае как в действителност се разпространява чумата; или пък е подхвърлял поредица половинчати истини с цел да спечели време и да извоюва не толкова жесток затворнически режим.
— Но тогава защо е бил освободен? — попитах.
— В Париж е пристигнало писмото на стария Кирхер, вече слабоумен, и Фуке не е могъл повече да отрича, излагайки на риск собствения си живот и този на семейството си. Може би в крайна сметка Главният интендант се е предал и е обещал на краля secretum pestis в замяна на свободата. Впоследствие обаче трябва да не е спазил уговорката. Ето защо после… после доверениците на Колбер са го преследвали.
— Не може ли да се е случило тъкмо обратното? — осмелих се да попитам.
— Какво искаш да кажеш?
— Може би именно кралят не е спазил уговорката…
— Стига толкова. Не мога да ти позволя да смяташ, че Негово Величество…
Ато не довърши фразата, обгърнат в някакъв постоянен вихър от кой знае какви мисли. Разбрах, че неговата гордост не бе способна да понесе моето предположение: че кралят можеше да е обещал на Главния интендант свободата в замяна на тайната, но с намерението да го унищожи веднага след това. Нещо, което не се беше случило, само защото, както увлечено започвах да си представям, вероятно Фуке е бил предвидил подобен ход и по някакъв авантюристичен начин, със сигурност подпомогнат от някого, бе успял да избегне нападението. Но може би фантазията ми препускаше прекалено бързо. Взрях се в лицето на абата: с поглед, впит някъде пред себе си, той следваше същите разсъждения като моите, в това бях сигурен.
— Едно нещо обаче е сигурно — каза той ненадейно.
— А именно?
— В бягството на Фуке и в secretum pestis са замесени и други. И то мнозина. На първо място Лозюн, който със сигурност е изпратен в Пинероло, за да се опита да развърже езика на Фуке, вероятно с обещанието, че скоро ще се върне при Мадмоазел, богатата си женичка. После тук има пръст и Девизе, който е придружавал Фуке дотук, „При оръженосеца“. Може би нещо общо има и Корбета, учителят на Девизе, който, подобно на своя възпитаник, е бил предан на бедната кралица Мария Тереза и специалист по криптография. Не забравяй, че secretum vitae по някакъв начин е скрита от arcanae obices. А после Девизе излъга още в началото — спомняш ли си лъжите му за театрите във Венеция? Накрая нещо общо има и Дулчибени, довереник на Фуке, който крие в гащите писмото, което говори за secretum pestis, и е само прост търговец, но когато говори за чумата, все едно чуваш Парацелз139.
Спря се, за да си поеме дъх. Устата му беше пресъхнала.
— Мислите ли, че Дулчибени познава secretum pestis!
— Възможно е. И все пак сега е късно да продължаваме да обсъждаме.
— Цялата тази история ми изглежда абсурдна — казах, опитвайки се до го успокоя — не се ли страхувате, че се отдаваме на прекалено много догадки?
— Казах ти вече. За да разбереш държавните дела, трябва да гледаш нещата по начин, различен от обичайния. Няма значение какво мислиш, а как го мислиш. Никой не знае всичко, дори и кралете. А когато не знаеш, трябва да се научиш да правиш предположения, също и за истините, които на пръв поглед изглеждат най-абсурдни — после ще разбереш без съмнение, че всичко е драматично вярно.
Излязох с посивяло лице, оглеждайки наляво и надясно коридора, като че ли някой ме дебнеше в засада. Но страхът на Ато, който най-накрая се бе проявил докрай, вече не бе загадка за мен. Не му завиждах вече за тайната мисия, за неговите връзки в кралските дворове, за мъдростта му на човек на действието и интригите.
Дошъл бе в Рим, за да служи на краля на Франция и да проведе разследване върху една загадка. Сега знаеше, че за да разреши тази загадка, трябваше да разследва краля.
Осми ден
18 септември 1683
На следващия ден се събудих, обзет от някаква смразяваща тревога. Независимо от дългите размишления, с които Ато и аз се бяхме задържали до късно предната нощ, и малкото сън, който си бях разрешил, бях напълно буден и готов за действие. Какво можех да направя в действителност, не ми беше много ясно: твърде многото загадки, които изпълваха странноприемницата за момента не позволяваха да се намери каквото и да било решение: заплашителни и недостижими образи (Луи XIV, Корбета, кралица Мария Тереза, самият Кирхер) бяха проникнали в нашия хан и в нашето съществувание. Бичът на чумата все още не бе престанал да ни измъчва и ужасява; освен това някои от нашите наематели, се бяха държали по загадъчен и подозрителен начин. И като че не стигаше това, ами астрологическата газета, отмъкната от Стилоне Приазо, обещаваше в следващите дни бедствени и смъртоносни събития.
139
Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (1493–1541 г.) — швейцарски лекар, естественик и философ, професор в Базелския университет, противник на схоластиката, поставя медицината на научни основи и утвърждава ролята на химията, но остава повлиян от алхимията и свързаната с нея средновековна мистика. — (Бел.ред.)