Ато и аз се спогледахме смаяни. Корписантарите изглеждаха необикновено възбудени и се опитваха да ни обяснят нещо за някой член на Курията, или нещо подобно, към когото сякаш изпитваха не малко страхопочитание.
Нетърпеливи да узнаем резултата от проникването на Чаконио в къщата на Тиракорда, Ато и аз ги бяхме издирили в Архива, суетящи се както обикновено около тяхната противна купчина от кости и мръсотии. Придавайки достойнството на словото на Чакониевото грухтене, Угонио веднага ни бе поставил нащрек: в дома на лекаря-приятел на Дулчибени щеше да се случи нещо опасно, което трябваше спешно да се предотврати и което имаше някаква връзка с личност от висок ранг, може би някой прелат, чиято самоличност обаче все още не беше ясна.
— Кажи ми преди всичко как успя да влезеш при Тиракорда? — попита Ато.
— Гфъррррлъбх — отвърна Чаконио с хитра усмивчица.
— Възпуснал се е в каминическото отводище — обясни Угонио.
— От камината? Ето защо не го интересуваше изобщо къде се намират прозорците. Но сигурно целият се е оцапал… О, все едно не съм го казал — поправи се Ато, досещайки се че мръсотията бе естествен елемент от двамата корписантари.
Чаконио бе успял да се спусне без много трудности в кухненската камина на приземния етаж. Тук, следвайки гласовете, бе намерил Тиракорда и Дулчибени в кабинета, заети в приказки за някакви неща, напълно неясни нему.
— Гърворели са си на енигмически тематичности, отгадателски… може би шмекерлатански — обясни Угонио.
— Гфъррррлъбх — потвърди Чаконио, кимвайки утвърдително, видимо разтревожен.
— Но не, не, недей се страхува — прекъсна го Ато с усмивка, — били са само гатанки.
Чаконио бе чул енигмите, с които Тиракорда обичаше да прекарва времето си с Дулчибени, и ги беше сметнал за загадъчни кабалистически церемонии.
— В разгърворенето докторантецът се кривопуснал, че, след преизтичването нощновременно, ще се запомъкне на Монте Кавало, за да терапизира светулническата самоличност — добави Угонио.
— Разбрах: нощес ще иде на Монте Кавало, сиреч в папския дворец, за да лекува тази личност, този изключително важен прелат — преведе Ато, като ме погледна многозначително.
— И после?
— В последователност са изглътнали алкохолизми magnocumgaudio151 и докторантецът се е съноотдал.
Значи Дулчибени отново беше донесъл със себе си напитката, която толкова се услаждаше на лекаря и го бе приспал.
Тук започна най-интересната част от разказа на Чаконио. Едва Тиракорда преминал в света на сънищата, Дулчибени извадил от един шкаф някаква ваза, украсена със странни рисунки, по чиито страни били налице множество дупки за въздух. После измъкнал от джоба си една ампула, от която изцедил във вазата на Тиракорда няколко капки течност. Ато и аз се спогледахме разтревожени.
— Дордето извършвувал капкоизкапването, понашепнал: „За нея.“
— „За нея.“… Интересно. И после? — подкани го Ато.
— В последователност се е плътокръвно проявила фурийницата.
— Фурията? — попитахме в един глас.
В кабинета на Тиракорда извършила пробив с щурм съпругата Парадиза, която по този начин изненадала съпруга в плен на бакхусовите изпарения, а Дулчибени в притежание на омразните спиртни напитки.
— Много се разквакала по начин беснояден и яднобесен — обясни Угонио.
Доколкото разбрахме, Парадиза започнала да обсипва съпруга си с ругатни и да го замеря многократно с чашките, сервирани за наздравицата, с оръжията на труда на злочестия лекар и всичко онова, което й попаднало под ръка. За да избегне този обстрел, Тиракорда трябвало да се скрие под масата, докато Дулчибени набързо успял да върне на място украсената ваза, в която бе изсипал капките от загадъчната течност.
— Женище оскърбителище: не подобавалище за докторантеца, който терапизира, за да излезе повече добродеятел, отколко злодеятел — поклати глава Угонио, докато Чаконио кимаше смутено, но важно.
За жалост именно в този момент, така продължи разказът, мисията на Чаконио претърпяла неочакван обрат. Докато Парадиза излизвала своята омраза към вината и ракиите срещу беззащитния Тиракорда, а Дулчибени си стоял кротко настрана в един ъгъл в очакване да свърши беснеенето, Чаконио се възползвал от случая, за да задоволи своите низки щения. Всъщност, още преди да дойде жената, на някаква полица в кабинета на Тиракорда, бил хвърлил око на един предмет по негов вкус.
— Гфъррррлъбх — изгрухтя той със задоволство, като разтвори мантията и ни показа, лъскав и сякаш току-що измит, един великолепен череп, снабден дори с долна челюст, който Тиракорда най-вероятно беше използвал по време на лекциите със своите студенти.