Обаче след това пак си помисли и отложи обясненията за същата вечер, тъй като намерението му било, каза, да ни събере всички след вечеря и тогава да ни даде каквито си поискаме обяснения по случая.
При това положение абат Мелани се прибра в стаята си. Кристофано обаче задържа Стилоне Приазо и Девизе.
— Преди малко ми се счу, докато говорих, че страдате от някакви газове. Ако искате, нося със себе си добри лекове, за да ви освободя от дразненето.
Двамата се съгласиха, но не без известно смущение. Решихме и четиримата да слезем на приземния етаж, където Кристофано ми нареди да претопля малко хубав бульон, с който всеки щеше да погълне по четири зрънца от сярно масло. Лекарят междувременно щеше да се погрижи да намаже гърба и кръста на Стилоне Приазо и Девизе с балсам, приготвен лично от него.
В очакване Кристофано да отиде да вземе това, което му бе необходимо и което бе забравил в стаята си, французинът се разположи в един ъгъл на другия край на залата, за да си настрои китарата. Надявах се, че ще изсвири отново привлекателната пиеса, която така ме бе очаровала тази сутрин, но след малко го видях да става и да се връща към кухнята, като се спря зад масата, където седеше поетът неаполитанец, без повече да докосне своя инструмент. Стилоне Приазо беше извадил един малък бележник и драскаше нещо.
— Момче, не се страхувай. Няма да умрем от чума — каза той, обръщайки се към мен, който тършувах в кухнята.
— Може би предвиждате бъдещето, синьоре? — попита иронично Девизе.
— По-добре, отколкото могат лекарите! — пошегува се Стилоне Приазо.
— Вашите шеги не са подходящи за тази странноприемница — смъмри го лекарят, който се върна с навити ръкави и балсам в ръка.
Неаполитанецът първи си разкри гърба, докато Кристофано изброяваше, както обикновено, многобройните качества на своя балсам:
— …и накрая оказва благотворно влияние също и на месестата покривка на гръбнака. Достатъчно е да се втрие енергично в гърба, докато попие. Успокоението е сигурно.
Докато се трудех да подредя кухнята и да затопля бульона, чух как тримата започнаха да разговарят все по-поверително помежду си.
— …И все пак ти повтарям, че е той — чух да изсъсква Девизе, лесен за разпознаване поради характерното френско произношение, което особено в думи като carro, guerra и correre20 правеше гласа му невъзможен за объркване.
— Няма съмнение, няма съмнение — обади се като ехо и възбудено Стилоне Приазо.
— Тук сме трима, които го познаваме, и всеки по различни пътища — завърши Кристофано.
Дискретно наострих уши, за да подслушвам, без да прекрачвам прага, който разделяше кухнята от трапезарията. Съвсем скоро разбрах, че говореха за абат Мелани, когото и тримата очевидно познаваха по слухове.
— Това е сигурно: става дума за особено опасен индивид — потвърди категорично Стилоне Приазо.
Както винаги, когато искаше да си придаде особена важност, той се загледа сурово в някаква невидима точка пред себе си, докато почесваше върха на носа си с кутрето и си разтърсваше пръстите на ръката, като че ли искаше да се почисти от някакъв прашец.
— Трябва да се държи под постоянно наблюдение — заключи той.
Тримата разговаряха, без да ги е грижа за мен, както впрочем се случваше с всички клиенти, за които един дребен прислужник бе малко повече от сянка. Така разбрах цяла поредица факти и обстоятелства, които ме накараха горко да съжалявам, че предната нощ бях приказвал толкова надълго с абат Мелани и, най-вече, че му бях обещал услугите си.
— А сега не е ли на служба при краля на Франция? — попита с тих глас Стилоне Приазо.
— Мисля, че да. Макар никой да не може да го каже със сигурност — отвърна Девизе.
— Любимият занаят на някои хора е да бъдат с всички и с никого — добави Кристофано, докато продължаваше масажа и размачкваше все по-силно с върха на пръстите гърба на Стилоне Приазо.
— Служил е на толкова владетели, че самият той не ще успее да си ги спомни всичките — изсъска Стилоне. — В Неапол, мисля, не биха го пуснали дори да влезе в града. По-надясно, благодаря — допълни той, обръщайки се към лекаря.
Така научих, с неописуема уплаха, за тъмното и бурно минало на абат Мелани. Минало, за което предната нощ той не ми беше споменал нищичко.
Още в най-ранна младост Ато бил нает от великия херцог на Тоскана като певец-кастрат (това всъщност ми беше казал). Но тази не била единствената работа, която вършел за своя господар: всъщност му служел като шпионин и таен куриер. Певческата дарба на Ато наистина била обожавана и търсена във всички кралски дворове на Европа, което давало на кастрата възможност не само да се радва на голям престиж сред коронованите особи, но и да се движи с особена свобода сред тях.