— Може би не е най-подходящият момент, любезна мадона — каза учтиво Ато Мелани, за да я извади от неловкото положение. — Печалното настояще надмогва даже удоволствието от вашата приятна компания.
Тогава, изненадвайки всички, Клоридия хвана ръката на Бедфорд и я придърпа грациозно пред себе си, точно пред своята пищна и разкрита по френската мода гръд.
— Може би е по-подходящо едно гледане на ръка — предложи Клоридия, — но разбира се, безплатно и само за ваше удоволствие.
Този път езикът на Бедфорд му изневери и, преди да успее да откаже, Клоридия разтвори нежно свитата му в юмрук ръка.
— Ето на — каза тя, галейки с върха на пръста си китката на англичанина. — Ще видиш, много ще ти хареса.
Всички присъстващи (включително и аз) бяха проточили неволно врат, за да виждат и чуват по-добре.
— Гледали ли са ти някога на ръка? — Клоридия попита Бедфорд, докосвайки леко възглавничките на пръстите му, после и китката.
— Да. Тоест не. Искам да кажа, не така.
— Не се вълнувай, сега Клоридия ще ти разкрие всички тайни на ръката и на бъдещето. Този, дебелият пръст се казва палец32, quia pollet33 или иначе казано, притежава по-голяма сила от останалите. Вторият е показалец, защото показва, третият се нарича безсрамник, защото е знак за подигравка и обида. Четвъртият пръст е лекарският или пръстеновият, тъй като носи брачната халка, петият е ушният, защото служи, за да почиства и да премахва мръсотиите от ушите. Пръстите на ръката са неравни защото така е по-прилично и улеснява ползването им.
Докато обясняваше детайлно приложението на пръстите, Клоридия подчертаваше всяка фраза, гъделичкайки закачливо пръстите на Бедфорд, който се опитваше да прикрие вълнението си със срамежлива усмивка и неволно смутен, пред лицето на нежния пол, с онази смутителност, която бях забелязал единствено у пътниците, идващи от северните земи. След това Клоридия започна да описва останалите части на дланта:
— Ето, виж, линията, която тръгва от средата на китката и се изкачва към показалеца, точно тук, е линията на живота или линията на сърцето. Тази, която пресича ръката отляво надясно е естествената линия или линията на ума. Тази мъничка издутина се нарича пръстен на Венера. Харесва ли ти това име?
— На мен много — подскочи Бреноци.
— Стой назад, идиот такъв — пресече го Стилоне, като отблъсна порива на Бреноци да завоюва позиция, по-близка до Клоридия.
— Знам, знам, хубаво име е това — каза Клоридия, обръщайки се първо към Бреноци и след това към Бедфорд с тънка съучастническа усмивка, — но и тези са също хубави: пръст на Венера, хълм на Венера, пръст на Слънцето, хълм на Слънцето, пръст на Марс, хълм на Марс, хълм на Юпитер, пръст на Сатурн, хълм на Сатурн и трон на Меркурий.
Докато описваше по този начин пръсти, връзки, гънки, линии, възли, подутини и падини, с умели и изпълнени с чувственост жестове, Клоридия същевременно прокарваше показалеца си по ръката на Бедфорд и по собствените си бузи, по китката на англичанина и после върху устните си, отново върху ръката на Бедфорд и после върху най-горната, все още невинна извивка на своята щедра гръд. Бедфорд преглътна.
— После следват линията на черния дроб, линията или пътеката на слънцето, линията на Марс, линията на Сатурн, хълма на Луната и накрая всичко привършва с Млечния път.
— О, да, Млечния път — промълви Бреноци унесено.
Почти цялата групичка междувременно се бе скупчила около Клоридия — толкова нагъсто, колкото дори волът и магарето не са дръзнали да се приближат до нашия Спасител в нощта, в която се е появил на този свят.
— Имате хубава ръка и още по-хубава би трябвало да е душата ви — каза любезно Клоридия, като придърпа към себе си ръката на Бедфорд, докосвайки за един кратък миг мургавата кожа между гърдите и шията.
— Но за тялото нищо не мога да кажа — изсмя се тя, като отблъсна закачливо от себе си, сякаш в самозащита, ръката на Бедфорд и хвана тази на Дулчибени.
Всички очи се насочиха към възрастния благородник, който обаче се изтръгна с груб и рязък жест от хватката на куртизанката и стана от масата, насочвайки се към стълбите.
— Какъв театър! — коментира иронично Клоридия, като се опита да прикрие разочарованието си и оправи с типично женски яд един кичур. — И какъв ужасен характер!
Точно тогава се замислих, че предните дни Клоридия се беше опитвала често да се доближи до Дулчибени, който обаче я отблъскваше с нарастваща неприязън. Точно обратно на отец Робледа, който подчертаваше прекалено, че е възмутен от куртизанката, но може би някоя нощ с удоволствие й бе направил посещение, Дулчибени изглежда изпитваше истинско и дълбоко отвращение от присъствието на младата дама. Никой друг наемател на странноприемницата не дръзваше да се отнася към Клоридия с такава ненавист. Но може би именно по тази причина или пък може би заради парите, които (както ясно се виждаше) не липсваха в кесията на Дулчибени, куртизанката изглежда сериозно си беше наумила да привлече благородника от Фермо. Тъй като не успяваше да изтръгне нито сричка от устата му, Клоридия нерядко ме беше разпитвала за Дулчибени, любопитна да разбере всяка подробност.
32
pollice на ит. от лат. pollex, производно от polleo — силен съм, значителен съм — (Бел.прев.)