— Значи дрехите на синьор Пелегрино са могли да ни заразят — казах аз, потискайки пристъп на паника.
— Ако трябва да бъда по-ясен — отговори, смекчавайки леко надменния си тон — не съм напълно убеден, че нещата наистина стоят точно така. Всъщност никой не знае със сигурност как се разпространява болестта. Запознах се в Палермо с един много възрастен аптекар, Джанучо Спатафора — на 87 години, човек с огромно познание и опит. Той ми каза, че чумните епидемии, които постоянно върлуваха из града, нямали никакво обяснение: въздухът в Палермо бил изключително добър, защото градът бил защитен от ветровете — от източния вятър и от сироко, които вредят много на здравето и на плодородието на населените места и предизвикват отоци у хората, както и един особен вид продължителна треска, която води до много смъртни случаи. Независимо от това, чумата в Палермо бе толкова зловеща, че, веднъж зашеметила човека, го поваляше на земята и моментално след това го умъртвяваше. И след смъртта труповете ставаха черни и горещи.
— В общи линии, никой не знае как наистина се разпространява заразата — подчерта Ато.
— Мога да кажа, че множество епидемии със сигурност са започнали по вина на някой болен, който носел със себе си инфекцията от някой заразен район — отвърна Кристофано. — Тук в Рим, например, през последната епидемия се носеше слух, че болестта дошла от Неапол, пренесена от един нищо не подозиращ продавач на риба. Но моят баща, който бе отговорник за здравната служба при голямата чума в Прато през 1630 и пое грижата за много заболели, сподели с мен по-късно, че природата на тази болест е загадъчна и че никой от древните автори не е съумял да проникне в нея.
— И е имал право.
Твърдият и суров глас на Помпео Дулчибени, възрастният пътник, който придружаваше дьо Муре, ни изненада.
Той започна да говори тихо:
— Един изключително начетен духовник и учен показа пътя, който трябва да следваме. Но за жалост никой не го послуша.
— Духовник и учен? Позволете ми да отгатна — говорите за отец Атанасиус Кирхер — намеси се лекарят.
Дулчибени не отговори, като с това остави да се разбере, че лекарят беше отгатнал. Вместо това изрецитира:
— Aerem, acquam, terrain innumerabilibus insectus scatere, adeo certum est.
— Казва, че земята, въздухът и водата гъмжат от дребни твари, невидими с просто око — преведе Кристофано.
— И така — продължи Дулчибени — тези мънички същества произлизат от организмите в процес на разлагане, че това е било възможно да се наблюдава само след изобретяването на микроскопа и следователно…
— Този немски йезуит явно е толкова добре познат — прекъсна го Кристофано с присмех, — че изглежда синьор Дулчибени го цитира почти по памет.
Честно казано, на мен името Кирхер не ми говореше абсолютно нищо. Но че бе добре познат, трябва да беше вярно — когато чуха името на отец Атанасиус Кирхер, всички кимнаха утвърдително.
— Идеите на Кирхер обаче — продължаваше междувременно Кристофано, — все още не са взели превес над тези на големите автори, които пък…
— Доктрините на Кирхер може би имат някакви основания, но само ясното възприятие може да бъде здрава и сигурна основа за нашето знание.
Този път се намеси синьор Бедфорд. Младият англичанин, изглежда се бе освободил от страха на предната вечер и бе възвърнал обичайното си високомерие.
— Всъщност една и съща причина — продължи той — може в различни случаи да даде противоположни резултати. Нима врялата вода не втвърдява яйцето и същевременно размеква месото?
— Много добре знам — изсъска рязко Кристофано, — кой разправя наляво и надясно подобни софизми — синьор Лок и неговият приятел Сиденамий37, които може и да знаят всичко за сетивата и разума, но претендират да лекуват болните в Лондон, без да бъдат лекари!
— Е, и какво от това? Те искат да лекуват — отвърна Бедфорд — а не да баламосват пациентите с приказки, както правят някои лекари. Преди двайсет години, докато чумата в Неапол изтребваше по двадесет хиляди човека на ден, неаполитански доктори и специалисти идваха в Лондон да продават своите тайни методи срещу заразата. Хубава работа — лист хартия, който трябвало да се носи на гърдите, със знака на йезуитите I.H.S.38, очертан в един кръст, или пък известния надпис за окачване на врата, който гласеше:
37
Сиденамий — латински вариант на името на Томас Сиднъм, сътрудник на Джон Лок в медицинските му изследвания. — (Бел.ред.)
38
I. H. S. — съкр. на лат. фраза In Hoc Signo vinces (с този знак ще победиш), но според средновековната традиция буквите са абревиатура на фразата „Jesus Homini Salvator“ (Иисус, спасител на човечеството). — (Бел.ред.)