— Рошков, мирта, тамян, бензоин, антимон, замесени с най-фина розова вода — рецитирах, добре изучил бележките на Кристофано, като внимателно положих купата с въглените върху масичката и изсипах в нея прахчето — моля ви, вдишвайте дълбоко с широко отворена уста.
Свалих надолу лененото платно, за да покрия лицето й. Стаята за миг се изпълни с остър мирис.
— Турците умеят да правят много по-здравословни пари от тези — измърмори тя след малко изпод кърпата.
— Но ние не сме турци, все още — отвърнах глупаво.
— А ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че аз съм? — чух в отговор.
— Със сигурност не, дона Клоридия.
— Защо пък не?
— Защото сте родена в Холандия, в…
— В Амстердам, браво. Това откъде го знаеш?
Не можах да отговоря, тъй като бях разбрал за това обстоятелство едва преди няколко дни, подслушвайки пред вратата на Клоридия разговора между нея и някакъв неизвестен посетител, преди да почукам, за да й връча една кошница плодове.
— Сигурно ти го е казала някоя от моите прислужници. Да, родена съм в онази земя на еретици преди почти деветнайсет години, но Калвин и Лутер никога не са ме имали измежду своите следовници. Майка си никога не съм познавала, а баща ми беше италиански търговец, много богат и малко капризен, който пътуваше постоянно.
— О, вие сте щастлива! — дръзнах да кажа от низостта на положението си на подхвърлено дете.
Тя замълча и по движението на гърдите й разбрах, че вдишваше дълбоко парата. Изкашля се.
— Ако един ден ти се случи да си имаш работа с италиански търговци, тогава помни — те са склонни да оставят само дълговете на другите и да задържат за себе си доходите.
Все още не можех да схвана доколко говореше от личен опит. Всъщност имаше времена, когато ломбардците, тосканците и венецианците се бяха усъвършенствали до такава степен в търговията, че бяха завоювали, за да използваме военния жаргон, най-богатите пазари на Холандия, Фландрия, Германия, Русия и Полша. Не се намираше никой, който да ги надмине по безскрупулност.
Те, намекна Клоридия (това щях да разбера още по-добре в идните години), бяха в голямата си част издънки на родове с огромна слава като Буонвизи, Арнолфини, Каландрини, Ченами, Балбани, Валби, Бурламаки, Паренци и Саминиати, от незапомнени времена специалисти в търговията с тъкани и жито в Антверпен, който тогава беше най-големият пазар в Европа, а после също и банкери, и посредници в Амстердам, Безансон и Лион. В Амстердам самата Клоридия видяла отблизо възхода на фамилиите Тенсини, Верацано, Валби, Куинджети, а после и на Бурламаки и Каландрини, вече известни в Антверпен — генуезци, флорентинци, венецианци, всички до един търговци, банкери, посредници, някои от тях и пратеници на италиански монархии и републики.
— И всички ли продаваха зърно? — попитах, опрял се с лакти на масичката, за да чувам и бъда чуван по-добре.
Започвах да се увличам в разказа за тези далечни земи, които, за човек като мен, който нямаше никаква точна представа за северните страни, все още не заемаха никакво място върху кълбото от суша и вода.
— Не, казах ти вече. Даваха, и все още дават пари в заем, търгуват с много неща. Тенсини например са застрахователи и дават под наем кораби, купуват хайвер, лой и кожи от Русия, а после снабдяват царя с лекарства. Сега почти всички са много богати, но някои са стигнали дотук, започвайки от най-долните занаяти, един е започнал като пивовар, други бяха прости бояджии…
— Пивовар? — подхвърлих скептично, невярващ, че по подобен начин можеше да се натрупа състояние. Вече държах лицето си много близо до нейното — така или иначе не можеше да ме види. Това ми вдъхваше голяма сигурност.
— Разбира се: Бартолоти, които имат най-красивата къща по цялата Хееренграхт53 и които днес са сред най-могъщите банкери в Амстердам, акционери и инвеститори в Обединената остиндийска компания.
Обясни ми, че от Холандия или, по-скоро, от Седемте обединени провинции, както гласеше официалното име на републиката, три пъти в годината отплавали към Индиите кораби, натоварени с храна, стоки и злато, които трябвало да се разменят по пътя, и се връщали след много месеци, натоварени с подправки, захар, селитра, коприна, перли, миди, често след като заменяли китайска коприна за японска мед, платове за пипер, слонове за канела. А за да се набират екипажите и да се въоръжават флуитите (така се наричали бързите кораби, използвани от Компанията), парите били предоставяни наравно от управниците и най-влиятелните в града, които при завръщането на корабите често (но не винаги) извличали огромни приходи от пристигналите стоки и впоследствие успявали да получат други, още по-големи доходи, тъй като, според еретическата религия на този народ, възнаграден с рая е този, който работи и печели здраво, макар че прахосването на тази печалба не се смята за нещо добро, а се цени особено много човек да е умерен, скромен и почтен.