— А Бартолоти, пивоварите, и те ли са еретици?
— На фасадата на къщата им стоят думите Religione et probitate54. Това е достатъчно да покаже, че са следовници на Калвин, също и защото…
Ставаше трудно да я слушам: изпаренията на отварата като че ли ми замайваха главата.
— Какво значи посредник? — попитах в мига, в който се свестих, тъй като някои от тези търговци, според казаното от Клоридия, бяха преминали към тази още по-доходоносна дейност.
— Това е човек, който служи като връзка между заемащия парите и онзи, който ги взема на заем.
— И добър занаят ли е?
— Ако искаш да знаеш дали хората, които го упражняват, са добри, зависи. Ако те интересува дали е работа, която те прави богат, това е сигурно. Даже от богат ставаш свръхбогат.
— Застрахователите и наемодателите на кораби по-богати ли са?
Клоридия изпъхтя:
— Мога ли да стана?
— Не, дона Клоридия, не, докато не излетят всички пари! — спрях я аз.
Не исках така скоро да сложа край на нашия разговор. Освен това бях започнал, без да се усетя, да прокарвам пръст по края на ленения плат, който покриваше главата й — нямаше как да забележи.
Тя въздъхна. Тогава прекалената ми наивност, съчетана със скромните ми познания за света развърза езика на Клоридия. Нахвърли се неочаквано срещу търговците и техните пари, но най-вече срещу банкерите, чието богатство стояло в основата на всяка мерзост (честно казано, с доста по-остри думи и със съвсем друг тон) и било коренът на всяко зло, особено когато лихвари и посредници давали на заем и най-вече когато получатели на парите били крале и папи.
Сега, когато вече не съм онзи необразован прислужник, знам колко права бе тя. Знам, че Карл V купи избора си за император с парите на банкерите Фугер; и че закъсалите испански владетели, задето често прибягваха към капиталите на генуезките лихвари, трябваше да обявят позорен банкрут, който изпрати на дъното много от търговците, които ги финансираха. При това без изобщо да става дума за съмнителния Орацио Палавичино, който покриваше разходите на Елизабет Английска, или за тосканците Фрескобалди и Ричарди, които още от времето на Хенри III заемаха пари на английската корона и алчно прибираха десятъка по заръка на папите.
Междувременно Клоридия се беше изправила и бе махнала кърпата от главата си, което ме накара да отскоча назад, зачервен от срам. Тя дори си свали шапчицата. Дългата и гъста коса се спусна на вълни по раменете й.
Тогава за първи път я видях в нова и неописуема светлина, способна да заличи всичко, което бях видял в нея дотогава — и най-вече онова, което не бях видял, но ми се струваше още по-незаличимо. Видях с очите си и, мисля, с цялата си душа красивата плът, прилична искрящо кафяво кадифе, на чийто фон се открояваха гъстите къдрици във венецианско русо. В този момент малко ме бе грижа, че цветът се постигаше със смес от утайка от бяло вино или зехтин, щом като служеше за рамка на издължените черни очи и на заключените в устата перли, на финото, но гордо носле, на усмихващите се устни с малко червенина по тях, която стигаше да заличи непостоянната бледност, и на дребната, но нежна и хармонична фигура, на белия сняг на гърдите, недокоснат, огряван от две слънца, а отгоре раменете, достойни за бюст на Бернини или поне така ми се струваше et satis erat55; нейният глас, който, макар променен и почти гръмлив от гнева, или може би именно заради това, ме изпълваше със забранени мечти и тихи въздишки, с дива страст, с цветни сънища, с ароматен уханен екстаз, сякаш ми се струваше, че мога да стана невидим за чуждите очи, поради мъглата от желание, която ме обгръщаше и ми представяше Клоридия по-съвършена от мадона на Рафаело, по-вдъхновена от фраза на Тереза д’Авила, по-прекрасна от стих на кавалер Марино, по-мелодична от мадригал на Монтеверди, по-сладострастна от овидиево двустишие и по-способна да даде спасение от цял том на Фракасторо56. Казвах си, че поезията на някоя си Империя, на някоя Вероника, на някоя Мама не дава никога няма да притежава същата сила. (Въпреки че мисълта за долнопробните момичета на няколко метра от странноприемницата, в „Стуфата на жените“, които стояха там готови за всичко, също и за мен, само да имах две скуди, ми измъчваше душата). Докато все още я слушах, в един миг, бърз като конете на кардинал Киджи, бях прерязан от спомена за всички случаи, когато бях занасял чак до вратата й коритото с топла вода, и никога нямаше да разбера как тя, зад тези няколко дъски, докато прислужницата я разтриваше нежно с талк и лавандула, можеше да ми е била безразлична, щом сега разпалваше така ума ми, чувствата и цялата ми душа.
56
Джироламо Фракасторо (1478–1553 г.) — италиански лекар, поет астроном и геолог, който предлага научна теория за бацилите като разпространители на болести повече от 300 г. преди Луи Пастьор и Роберт Кох. — (Бел.ред)