Тогава узнах в най-общи линии от Робледа, че янсенистите били изключително опасна и вредна секта. Името им идваше от Янсений, основател на тази доктрина (ако наистина искаме да я наречем така). Между неговите следовници имало даже един луд, някой си Паскал или Паскуале, философ и математик, който носел чорапи, напоени в коняк, за да си топли краката, и бе написал няколко писма, съдържащи тежки обвинения към Църквата, към Нашия Господ Иисус Христос и към всички хора честни, добронамерени и вярващи в Бога.
Но на това място йезуитът се спря и набръчка нос:
— Каква отвратителна миризма има това твое масло. Можем ли да сме сигурни, че не е отровно?
Успокоих го относно доказаните качества на лекарството, изработено от маестро Антонио Фиорентино, за да предпазва от чумата във Флорентинската република. Състоеше се, както ми бе казал Кристофано, само от левантински териак61, варена с лимонов сок, карлина вулгарис, императорска туя, женшен, шафран и бял диктамон.
От масажа на гърдите, който междувременно бях започнал да му правя, Робледа изглежда се разнежи, заслушан в имената на тези билки, като че ли така неприятният им мирис се заличаваше. Както вече бях забелязал при Клоридия, щипещите пари и разнообразните разтривания, с които прилагах мазилата на Кристофано, успокояваха наемателите и им развързваха езика.
— Значи тези янсенисти са почти еретици? — подхванах отново.
— Повече от почти — отговори оживено Робледа.
Оказа се, че Янсений написал книга, чиито възгледи папа Инокентий XI яростно бе осъдил още преди много години.
— Но защо според вас синьор Дулчибени принадлежи към янсенистите?
Робледа ми обясни, че предния следобед, в началото на карантината, видял Дулчибени да се връща „При оръженосеца“ с няколко книги под мишница, които вероятно бе закупил от някоя книжарница, може би от близкия площад „Навона“, където книги се продаваха с хиляди. Между писанията Робледа успял да забележи заглавието на една забранена книга, която насочвала именно към подобни еретични доктрини. И това, по мнението на йезуита, било неоспорим знак за принадлежността на Дулчибени към янсенистите.
— Странно обаче, че такава книга може да се купи тук, в Рим — възразих аз, — при положение, че папа Инокентий XI със сигурност ще да е осъдил и янсенистите.
Отец Робледа смени изражението си. Подчерта, че, противно на това, което мислех, папа Одескалки имал многобройни прояви на благородно внимание по отношение на янсенистите дотолкова, че във Франция, където янсенистите били държани под око от Всехристиянския крал, папата открай време бил обвиняван в престъпна симпатия към следовниците на тази доктрина.
— Но как е възможно Нашият Господар папа Инокентий XI да храни симпатии към еретици? — попитах удивено.
— Може би знаеш, че между Луи XIV и Нашия Господар папа Инокентий XI от доста време има големи търкания.
— Искате да кажете, че папата подкрепя янсенистите само и само, за да навреди на краля на Франция?
— Не забравяй — отговори йезуитът с поверителен тон, — че един понтифекс е също така и монарх със светска власт, която е негов дълг да защитава и упражнява, служейки си със всякакви средства.
— Но всички казват много хубави неща за папа Одескалки — възпротивих се. — Премахна непотизма, оздрави хазната на апостолическата камера, направи всичко, за да помогне във войната срещу турците…
— Това, което казваш, не е лъжа. Наистина избегна да назначи на определени длъжности племенника си Ливио Одескалки и даже не го направи кардинал. Тези длъжности той всъщност задържа за себе си.
Отговорът ми се стори лукав, макар и буквално да не отричаше моите твърдения.
— Както всички хора, приучени на търговия, той познава добре цената на парите. Всъщност трябва да му се признае, че успя да направи добра инвестиция от дружеството, получено в наследство от неговия чичо от Генуа. Около… петстотин хиляди скуди, казват. Без да се броят разните други наследства, които има грижата да оспори на роднините си — каза той припряно, като понижи глас.
Преди да мога да надвия учудването си и да го попитам дали наистина папата е наследил такива внушителни суми, Робледа продължи.
— Не е голям храбрец нашият добър папа. Говори се, но имай предвид — той почти зашепна, — това е само мълва, че като млад напуснал Комо от малодушие, само и само за да не бъде съдник в един спор между приятели.
Замълча за миг и пак подхвана:
— Обаче притежава свещения дар на постоянството и упоритостта! Почти всеки ден пише на брат си и на останалите роднини, за да има новини относно семейното имущество. Изглежда не може и два дни да издържи, без да контролира, съветва, препоръчва… То и източниците на доходи на рода му са многобройни. Ненадейно се увеличиха след чумата през 1630 дотолкова, че по техния край, в Комо, някои твърдят, че Одескалки се били възползвали от мора и се били обърнали към угодливи нотариуси, за да си припишат имуществата на умрелите, които нямали наследници. Но това са само клевети, Бог да им прости… — каза Робледа, като се прекръсти, и довърши: — Все пак тяхното богатство е толкова голямо, че според мен вече са му загубили сметката — парцели, недвижима собственост, дадена под наем на религиозни ордени, търговски кантори, монополи върху събирането на мита. И после много кредити, да, бих казал най-вече заеми — на много хора, дори на някои кардинали — отбеляза небрежно йезуитът, като гледаше уж заинтересовано някаква пукнатина в тавана.