— Не се притеснявайте — излъгах аз, — така или иначе не помня кой знае колко от този разговор.
— Така ли? — извика Робледа и доби за миг оскърбен вид. — Е, още по-добре. Като се бях замислил за нещата, които си казахме помежду си, се почувствах някак потиснат от тежестта на толкова сериозни твърдения. Както, когато влизаш в катакомбите и после, внезапно, под земята усещаш, че ти спира дъхът.
Докато се насочваше към вратата, за да ме отпрати, ме поразиха последните му думи, които, според мен, разкриваха всичко. Робледа се беше издал. Опитах се набързо да измисля някаква тема, за да го накарам да се разкрие още повече.
— Ще сдържа обещанието да не говоря повече за тези неща, но все пак имам един въпрос за Негово светейшество папа Инокентий XI, даже, бих казал, за папите изобщо… — казах миг преди вратата да хлопне.
— Казвай.
— Ами, ето… — заекнах в опита си да импровизирам, — питах се дали съществува начин да се прецени кои измежду миналите папи са били добри, кои изключително добри и кои светци.
— Любопитно е, че ме питаш това. Именно върху това разсъждавах предната нощ — отговори той, сякаш сам на себе си.
— В такъв случай съм сигурен, че ще имате някакъв отговор и за мен — добавих, обнадежден, че ще мога да удължа разговора.
Така йезуитът отново ме покани да седна, като обясни, че съществували многобройни изследвания и пророчества през вековете, и всичките имали за предмет настоящите, миналите и бъдещите наследници на свети Петър.
— Това е така — обясни той, — защото особено в този град, всички познават или си мислят, че познават, качествата на живия папа. В същото време оплакват миналите и се надяват, че следващият ще е по-добър или, дори, че ще е Ангелският папа.
— Ангелският папа?
— Тоест този, който ще върне Римската Църква към изначалната й святост.
— Не разбирам — намесих се с престорена наивност, — ако народът винаги оплаква миналите папи, а от своя страна докато са били живи, те са го карали да оплаква предшествениците им, това ще да значи, че папите са ставали все по-лоши. Следователно как може да се надяваме в бъдеще да се появи един по-добър папа?
— Това е противоречието в пророчествата. Открай време Рим е обект на пропагандата на еретиците, враговете на папството: още откакто, преди много години, Super Hieremiam72 и Oraculum Cyrilli73 предвидили падането на града, а Томазо от Павия направил публично достояние виденията, които предсказвали разрушението на Латеранския дворец, а пък и Роберто Д’Узе, и Жан дьо Роктайад предупреждаваха, че градът, в който Петър поставил първия камък на християнската църква, е вече градът на двете колони, тоест седалище на Антихриста.
Внезапно се почувствах малко виновен, задето засегнах подобни теми само и само за да придобия повече сведения за една кражба на ключове и на дребни скъпоценности. Но Робледа вече беше започнал. Не можело, твърдеше той, да не се спомене и второто загадъчно, неразбираемо пророчество за Карл Велики, който в деня на Страшния съд щял да извърши едно славно пътешествие до Светите земи и там щял да бъде коронясан именно от Ангелския папа, докато боговдъхновените видения на света Бригита предвещаваха със сигурност справедливото опустошение на Рим от страна на германското племе.
Но подобни фантазии за разруха и пречистване на папския престол, опорочен от скъперничество и похот, бяха само бледи прищевки на въображението, ако се сравняха с Apocalipsis nova74 на португалеца Амедей Блажени, в който веднъж завинаги се даваше да се разбере, че Господ щял да избере Пастир за своето стадо, който щял да очисти Църквата от всичките й грехове и щял да разясни всички загадки, щял да насочва желанията на всички, а царете от всички краища на света щели да дойдат, за да му се поклонят, и Църквата на Изтока и тази на Запада щели да станат една-единствена църква, и неверниците щели отново да бъдат спечелени за единствената истинна вяра и най-накрая светът щял да има unum ovile et unus Pastor75.