— И този пастир би трябвало да бъде Ангелският папа — казах аз, опитвайки да си изясня усещането, че йезуитът насочва разговора към нещо друго.
— Именно — отвърна той.
— А вие вярвате ли в това?
— За Бога, сине мой, не бива да се задават такива въпроси. Не малко от тези мними ясновидци са прекрачили границите на ереста.
— Значи вие не вярвате в Ангелския папа?
— Разбира се, че не. Искам да кажа: тези, които се стремят да събудят очакване за някакъв ангелски папа, са еретици или дори по-лошо. Тяхната цел е да прокарат идеята, че Църквата подлежи изцяло на разрушаване и че папата не е достоен да заема това място.
— Кой папа?
— Ех, за съжаление богохулни нападки от този род са били отправяни към всичките наместници Иисусови.
— Срещу Негово светейшество нашия папа Инокентий XI? Робледа стана сериозен и забелязах в очите му сянка на подозрение.
— Да кажем, че измежду многото пророчества има някои, които, както вече ти казах, биха искали да разкрият миналото от зората на вековете и бъдещето до края на света. Поради това те включват всички папи, също и Негово светейшество Инокентий XI.
— И какво предвиждат?
Долавях как Робледа се връщаше към темата със странна смесица от нежелание и наслада. Заговори отново с малко по-висок глас и ми обясни, че съществувало измежду многото едно пророчество, което претендирало да познава поредността на всички папи приблизително от 1100-та година до края на вековете. Тогава, като че от години не се беше занимавал с друго, изрецитира по памет една загадъчна поредица, изградена от латински изрази: „Ех castro Tiberis (от замък на Тибър), Inimicus expulsus (прогонен неприятел), Ех magnitudine montis (от възвишението на планината), Abbas suburranus (субурански абат), De rure albo (от бялото село), Ех tetro carcere (от мрачния затвор), Vita transtiberina (живот отвъд Тибър), De Pannonia Tusciae (от Панония на Етрурия), Ех ansere custode (от пастира на гъските), Lux in ostio (светлина във вратата), Sus in cribro (свиня в сито), Ensis Laurnetii (меч на Лавренций), Ех schola exiet (от училище излиза), De rure bovensi (от кравешкия обор), Comes signatus (белязан водач), Canonicus ех latere (каноник отстрани), Avis ostiensis (птица от Остия), Leo sabinus (сабински лъв), Comes laurentinus (лаурентийски водач), Jerusalem Campaniae (селски Йерусалим), Draco depressus (смирен дракон), Anguineus vir (мъж-змия), Concionator gallus (галски подстрекател), Bonus comes (добър водач)…“
— Но това не са имената на папите — прекъснах го.
— Напротив, те са. Един пророк ги прочел в бъдещето, преди да дойдат на света, но ги е обозначил със зашифрованите изрази, които току-що ти изредих. Първият е Ех castro Tiberis, което значи „от един замък на Тибър“. Какво значи това? Папата, описан с този израз, бил Целестин II, който в действителност е роден в Чита ди Кастело76, на бреговете на Тибър.
— Значи пророчеството е вярно.
— Точно така. Но и следващият също, Inimicus expulsus77, със сигурност е Луций И, от фамилията Качанемичи78 — точният превод на латинския израз. Третият подред папа е Ех magnitudine montis79: става дума за Евгений III, роден в замъка Грамон, съкращение от Grand montagne — голяма, висока планина, което на френски е именно преводът на фразата. Номер четири…
— Трябва да са доста стари папи — прекъснах го. — Никога не съм чувал тези имена.
— Много отдавнашни, наистина. Но и съвременните папи са били предвидени с изключителна точност. Jucunditas cruris80, номер 82 от пророчеството, е Инокентий X, който всъщност е обявен за папа на 14 септември, празник на Светия Кръст. Montium custos, Пазителят на планините, номер 83, е Александър VII, който всъщност създаде заложните къщи81. Sydiis olorum, сиреч Звездата на лебедите, номер 84, е Климент IX. Във Ватикана той в действителност обитаваше Стаята на лебедите. Изразът за Климент X, номер 85, е Deflumine magno, тоест „От голямата река“. Наистина той е роден в една къща на бреговете на Тибър, точно където реката често преливала от коритото си.
— Значи пророчеството винаги се е сбъдвало.