— Но рано или късно турците ще се изправят срещу най-могъщите владетели на Европа.
— О, така ли? И с кого по-точно?
— Ами с Всехристиянския крал например.
— Е, тогава ще имат сгоден случай да си стиснат ръцете, без да трябва повече да се крият.
Гласовете, разпалени, но предпазливо приглушени, принадлежаха без съмнение на Бреноци и Стилоне Приазо. Идваха от втория етаж, където техните стаи, делени от една стена, разполагаха със съседни прозорци. Наведох се предпазливо, за да надзърна: същи Пирам и Тизба84, двамата бяха намерили лесен начин да общуват скришом от строгия надзор на Кристофано. И единият, и другият с неспокоен и любопитен характер, а освен това любители на приказките от какъвто и да е род, те даваха по този начин израз на неспирните си тревоги.
Попитах се дали не ми е паднал случай да се възползвам от тази неочаквана ситуация: както не ме виждаха, вероятно бих могъл да дочуя някое и друго сведение в повече относно тези две странни личности, единият от който се бе оказал беглец. И, кой знае, можеше да узная и някоя полезна подробност за нелеките разследвания, в които подпомагах абат Мелани.
— Луи XIV, врагът на християнството. Друг път турците! — обяви междувременно Бреноци с неспокоен и жлъчен глас. — Добре знаете, че при Виена се воюва за спасението на целия християнски свят и всеки владетел би трябвало да иде на помощ на града. За жалост краля на Франция не пожела да окаже помощ. Но това не е случайно, не, не е случайно.
Както вече казах и както бях разбрал в общи линии напоследък от приказките на хората и от новините, съобщени ми от посетителите на странноприемницата, Нашият Господар, Инокентий XI бе положил огромни усилия, за да сформира Свещен съюз срещу Турчина. На призива му беше отговорил кралят на Полша, изпращайки четиридесетхилядна войска, която се прибави към шейсетте хиляди, събрани във Виена от императора, преди сам той да избяга най-позорно от собствения си град. Към праведния кръстоносен поход впоследствие се бе присъединил и смелият херцог на Лотарингия. Разказваше се също, че към Виена междувременно са се упътили единадесет хиляди баварски войници. Турците обаче разполагаха с помощта на „куруците“, всяващите страх унгарски вероотстъпници, които, след като бяха скъсали уговорката с императора, опустошаваха беззащитните села в равнината между Будапеща и Виена. Без да се брои фаталната подкрепа, която османците можеха да намерят в лицето на заразата — в действителност едно чумно огнище, изглежда тлееше между обсадените, вече почти довършени от кървавата дизентерия.
Решителната помощ за християните би могла да пристигне от Париж. Но кралят на Франция, припомни Бреноци, изобщо не се помръднал.
— Какъв срам! — съгласи се Стилоне Приазо. — А на всичкото отгоре е най-могъщият владетел в Европа, и прави винаги, каквото му изнася. Всеки ден си измисля някой нов поход я към Лотарингия, я към Елзас…
— А когато силата не стига, използва подкупи. То и без туй се знае — кралят на Франция си е купил даже трима други крале, като онова мекотело Чарлз Втори Английски.
— Каква гадост, голяма гадост. Може би вие имате право: у християнските владетели Франция предизвиква повече страх от турците — отбеляза Стилоне Приазо.
— Ама разбира се! По-добре Мохамед, отколкото французите. Изстреляха хиляда гюлета по Генуа, само задето не била изпратила поздрав от сушата към техните кораби, когато минавали оттам.
Бреноци се спря, може би наслаждавайки се на безутешното изражение, което, представих си, сигурно се бе изписало по лицето на неаполитанеца. Стилоне, от своя страна, не закъсня да продължи разговора с други мрачни наблюдения.
Провесих се внимателно от моята надеждна позиция и ги загледах скришом: разгорещени от разговора, двамата си възвръщаха живеца, загубен в мрака и самотата, страстта към политиката сякаш прогонваше страха от чумата. Но не се ли случваше същото и с останалите наематели на странноприемницата, когато моето посещение или това на лекаря, заедно с горещите пари, ароматизираните масла и леките масажи, им развързваха езика и изваждаха най-съкровените им мисли на бял свят?
— В цяла Европа — подхвана Стилоне Приазо — единствено принц Уилям Оранжки, който впрочем постоянно търси заеми, успя да спре французите, които имат планини от пари, за да се стигне до Ниймегенския мир85.
Отново в разговорите на нашите наематели се появяваше холандецът Уилям Оранжки, чието име се бе появило в бълнуванията на Бедфорд и впоследствие ми бе разяснено от абат Мелани. Интригуваше ме този благороден и беден Давид, чиято войнска слава беше съпътствана от слуховете за неговите дългове.
84
Влюбени, живели във Вавилон, разделени от волята на родителите си и срещнали трагична смърт. Пирам и Тизба си говорели през една пролука на стената между къщите им. Историята на любовта им е възпята в „Метаморфози“ на Овидий — (Бел.ред.)
85
Ниймегенски мир — В Ниймеген през 1678–79 г. се подписват последователно мирните договори между Франция и Холандия, Франция и Испания и Франция и Свещената Римска империя. Сключвайки отделни мирни договори, Франция успява да извоюва надмощие над бившите си противници. — (Бел.ред.)