— Докато манията за завоевания на Всехристиянския крал не бъде задоволена — настоя Бреноци, — в Европа няма да има мир. А знаете ли кога ще стане това? Когато на главата на френския крал блесне императорска корона.
— Имате предвид Свещената Римска империя, предполагам.
— Ясно е като бял ден! Да стане император — това иска Луи. Иска короната, която Карл Хабсбургски отне на Франсоа I, неговия дядо, единствено с помощта на финансови маневри.
— Да, да, подкупвайки принцовете-електори, струва ми се…
— Браво, добра памет. Ако Карл Хабсбургски не ги беше купил, днес императорът щеше да е французин. Но сега той си иска обратно тази корона. Ето защо на Франция й е толкова изгодна инвазията на турците — ако те натиснат Виена, империята отслабва на изток, докато Франция се разширява на запад.
— Наистина! Империята все едно е притисната в клещи.
— Точно така.
Ето защо, продължи Бреноци, когато Инокентий XI бе призовал европейските владетели да се обединят срещу турците, Всехристиянският крал, Първородният син на Църквата, бе отказал да изпрати войски, независимо че всички християнски владетели го бяха молили настойчиво. Кралят на Франция даже бе поставил на императора едно срамно условие — че щял да остане неутрален, ако му се признаят всички разбойнически завоевания.
— И на всичкото отгоре има наглостта да определи като „умерени“ своите искания. Но императорът, който при това е затънал до гуша в проблеми, не се огъна. Сега Всехристиянският крал се въздържа от враждебни действия, но да не мислите, че го прави от скрупули? Не! Всичко това е тактика. Очаква Виена да се изтощи напълно. Това ще улесни играта му. Още в края на август се говореше, че френските армии са готови отново да тръгнат срещу Нидерландия.
Ако Бреноци можеше да прочете по лицето ми тежките мисли, които събуждаше подобно разсъждение! Подслушвах разговора на двамината и преглъщах горчиво: на какъв ужасен владетел беше обещал услугите си Ато Мелани? Към абата, безполезно е да го отричам, се бях привързал невъзвратимо, и въпреки възходите и паденията, все още не се бях отказал да го смятам за мой учител и водач.
Така отново ставах жертва на собствената си страст за разследвания и познание, и ми се случваше да узная, за свое съжаление, неща, за които бих предпочел никога да не чувам и думичка.
— О, но това не е нищо — добави Бреноци почти с изсъскване. — Знаете ли най-новото? Сега турците защитават френските търговски кораби от пиратите. Така днес търговските пътища към Изтока са в ръцете на Франция.
— И какво ще спечелят турците в замяна?
— О, нищо — подсмихна се иронично Бреноци, — може би само… победата при Виена.
Веднага след като жителите се затворили зад градските стени, разясни после Бреноци, турците прокопали цяла мрежа от окопи и подземни галерии, която достигала до градските стени и заложили в тях изключително мощни взривни вещества, пробивайки на няколко пъти укрепленията. Добре, но тази техника е същата, на която са майстори френските инженери и военни тактици.
— В общи линии искате да кажете, че французите действат в съгласие с турците — заключи Приазо.
— Не съм аз този, който твърди подобно нещо — казаха го всички военни експерти в християнския лагер при Виена. Войските на Всехристиянския крал бяха научили техниката да използват окопи и галерии от двама войници на служба във Венеция, по време на отбраната на Кандия86. Тайната после беше стигнала до Вобан, военен инженер на Всехристиянския крал. Вобан я усъвършенствал: вертикални изкопи, посредством които да се пренасят напред мините, и хоризонтални окопи, чрез които войските да могат да преминават от една точка на бойното поле до друга. Това е смъртоносно оръжие: в мига, в който се отвори удобно място за пробив, се прониква в обсадения град. Сега, при Виена, ненадейно се оказа, че турците са майстори в същата тази техника. Мислите ли, че е случайно?
— Говорете по-тихо — смъмри го Стилоне Приазо. — Не забравяйте, че тук наблизо е абат Мелани.
— Ах, да. Този шпионин на Франция, дето е толкова абат, колкото е абат и граф Дьонхоф. Имате право, да спрем дотук — каза Бреноци и след като се сбогуваха, двамата се оттеглиха в стаите си.
Сенките над Ато се сгъстяваха. Какво означаваше тази забележка, която намесваше в играта някаква непозната личност? Докато затварях прозореца, отново ми дойде наум невежеството на Мелани в Библейската материя. Доста любопитно, помислих си аз, за един абат.
86
Главен град на о-в Крит, името е използвано и за целия остров. След дългогодишната обсада на Кандия (1645–1649 г.) остров Крит, който дотогава е венецианско владение, пада под ударите на турската войска и през последвалите два века е част от Отоманската империя. — (Бел.ред.)