Щом се умори, Ателстан хвърли мотиката на земята и надявайки се поне прасето да си е хапнало добре, се върна в църквата. Когато се огледа наоколо, той се почувства много по-добре. Керемидарят Саймън се беше справил със задачата си отлично и покривът изглеждаше напълно готов да понесе предстоящите зимни дъждове. Художникът Хъдъл пък беше почистил стената и беше започнал работа по първата си църковна фреска. Ателстан беше настоял Хъдъл първо да скицира творбата си с въглен, а щом беше видял скиците, беше пошушнал на даровития младеж, че всъщност не съществуват доказателства Ирод да е наръгвал Пилат в гърба. И така, първоначалните скици бяха изтрити и Хъдъл беше започнал наново, избирайки за теми Благовещение и Рождество Христово. Подът на църквата блестеше от чистота благодарение на проститутката Сесили, която беше припечелила почтено няколко пенита, излъсквайки всяка педя.
— Промених се, отче, честна дума — беше казала тя на Ателстан, подпирайки се на метлата си. — Искам да се променя.
Монахът се беше взрял в детинските й очи и се беше зачудил дали жената е с всичкия си. Той беше сигурен, че я е видял да се търкаля между гробовете в църковния двор с керемидаря Саймън, който беше женен, с три деца.
— Е, отче — беше прошепнала тя, приближавайки се към него и предизвикателно разлюлявайки бедра, — мога ли да играя ролята на Девата в представлението за празника Тяло Господне14?
Ателстан беше успял да потисне усмивката си и придавайки си строго изражение, беше заявил, че ще обсъди молбата й с църковния съвет.
— Боклукчията Уоткин — беше рекъл той — приема доста сериозно задълженията си на пазач на църквата и също има някои идеи по този въпрос.
— Хич не ме е грижа какви идеи има Уоткин! — беше се сопнала Сесили. — Мога да ти кажа много неща за Уоткин, отче!
— Благодаря ти, Сесили — беше отвърнал Ателстан. — Скоро църквата ще изглежда много по-добре.
Проститутката беше продължила с чистенето, а монахът се беше почувствал виновен. „Може би бях твърде суров с нея“ — беше си помислил той. Сесили беше мило момиче с добри намерения и той не виждаше причина да не й позволи да играе Девата. Единствената пречка беше боклукчията Уоткин, чиято дебела съпруга също беше хвърлила око на ролята.
В крайна сметка Ателстан реши, че е доволен. Всичко беше наред, като изключим работите с Годрик, с Бонавентура и, разбира се, с продавача на папски индулгенции. Да, Хъдъл му беше съобщил, че на стълбите на църквата се бил появил някакъв мошеник в крещящо облекло, който предлагал индулгенции на онези, които можели да си ги позволят. „Ако го пипна, Кранстън ще се сдобие с още едно убийство за разследване!“ — беше се заклел Ателстан.
Монахът се облегна на олтарната преграда и се взря в току-що поправения покрив. Къде ли беше всъщност Кранстън, зачуди се той, и защо не се беше появявал цели два дни? Сърдеше ли се, или просто пиянстваше? Ателстан не можеше да остави енорията и да отиде в града, но същевременно много му се искаше да си поговори с коронера и да му се извини, че онази вечер го беше зарязал така внезапно. Не че беше имал намерение да го прави — просто се беше почувствал крайно изтощен от историите покрай семейство Спрингал, от убийствата и от всички измами и лъжи. Нещо му подсказваше, че Брамптън и Веши не са се самоубили, и освен това подозираше, че сър Томас Спрингал не е бил убит от иконома си. Истинските убийци се бяха изпокрили в сенките, подигравайки се на тях двамата с Кранстън и вярвайки, че никога няма да бъдат заловени. Ателстан се усмихна. Когато си събереше ума, сър Джон щеше да покаже на копелетата, че грешат!
Монахът чу някакъв шум и се обърна. В следващия момент вратата на църквата се отвори и в нефа с подскоци влезе палавникът Крим. Майката на момчето беше положила специални усилия да го почисти и в момента поне лицето и ръцете му не бяха покрити с мръсотия.
— Добро утро, Крим — извика Ателстан. — Хайде, ела тук!
Той взе една свещ и я запали от голямата восъчна свещ, която гореше пред статуята на Девата.
— Вземи тази свещ и върви пред мен. Освен това — монахът извади едно малко звънче иззад олтара — искам да подрънкваш с това звънче. Ако свещта изгори, не се притеснявай. Просто продължи да вървиш и да звъниш със звънчето. Знаеш ли къде отиваме?