— Ами гатанките? Можете ли да ни кажете нещо за тях?
Сър Ричард и лейди Изабела поклатиха глави.
— Не! — промърмориха двамата в един глас.
— А знаете ли какво значат цитатите от Битие и от Откровение на свети Йоан Богослов?
Още едно хорово отрицание. Ателстан се върна при масата, нави парчето пергамент, върху което си беше водил записки, и прибра перата и мастилницата.
— Мисля, че това е достатъчно засега, сър Джон. Сър Ричард и лейди Изабела вече знаят, че не сме толкова глупави и невежи, колкото изглеждаме понякога. Сър Ричард, уверявам ви, че в крайна сметка ще разкрием убиеца и той или тя ще увисне на бесилото на Елмс пред очите на цял Лондон!
Кранстън стисна устни и кимна, сякаш Ателстан беше казал всичко, което имаше за казване. После двамата се сбогуваха с търговеца и любовницата му и си тръгнаха.
Докато чакаха конярят да изведе конете им на Чийпсайд, Ателстан усети, че сър Джон е бесен, но коронерът не даде воля на гнева си, преди да са се отдалечили от къщата.
— Братко Ателстан — рече той кисело, когато това стана, — позволи ми да ти напомня, че аз съм кралският коронер и че сър Ричард и скъпата му любовница са убийци!
— Извинявам се, сър Джон… — започна Ателстан.
— Извинявал се! — изимитира го Кранстън, след което се наведе напред и сграбчи седлото на монаха. — Ако си беше държал устата затворена, може би щяхме да успеем да измъкнем истината! След като установихме, че лейди Изабела и сър Ричард са любовници, беше само въпрос на време да ги накараме да си признаят, че те са виновни за смъртта на сър Томас и на останалите. Но не!
— Съжалявам, но аз не мисля така, сър Джон. Нямаме никакви доказателства, че търговецът и любовницата му са убийци. Да, прелюбодейци са — Ателстан усети как самият той кипва от гняв, — но ако бесехме за това, трябваше да избесим цял Чийпсайд!
— Слушай сега — рече сър Джон и почти навря поаленялото си от яд лице в това на монаха. — В бъдеще ще ти бъда благодарен, ако преди да се изказваш, се съветваш с мен. Както казах, аз съм коронерът!
— Нека ти напомня, сър Джон — сопна се Ателстан, отдръпвайки се назад, — че аз съм секретар и монах, а не някакво си момче за всичко! Това значи, че ще казвам онова, което смятам за правилно, а ако на теб това не ти изнася, спокойно можеш да пишеш на игумена ми. Тъкмо ще ме отървеш от мъките ми! — монахът така извиси глас, че минувачите се заизвръщаха към него. — Да не би да мислиш, че ми е приятно да слушам за тайните грехове на богаташите, а после, когато се сблъскаме с поредното препятствие, да търпя подигравките им? Кажи де, така ли мислиш?
Ателстан обърна коня си.
— Сега предлагам всеки да си отиде у дома и да помисли върху онова, което се случи. Утре или вдругиден пък, когато се успокоим, може да продължим с разследването.
— Не съм казал, че можеш да си вървиш! — извика сър Джон.
— Не съм те и питал! — сопна му се на свой ред Ателстан и без да дочака отговор, пришпори Филомел надолу по Чийпсайд, оставяйки разярения коронер зад гърба си.
Глава седма
Когато стигна до „Сейнт Ерконуолд“, Ателстан вече съжаляваше за прибързаните си думи. Сър Джон беше прав. Монахът се беше произнесъл относно вината или невинността на лейди Изабела и сър Ричард, без да се допита до него, а Кранстън вероятно беше искал да зададе още въпроси на двамата любовници. Вече му се щеше да беше дръпнал коронера настрани, да се беше помирил с него и да го беше завел в някоя от многото кръчми по Чийпсайд. В крайна сметка случаят имаше и други аспекти, които трябваше да бъдат обсъдени. Например коя е била онази червенокоса проститутка, примамила Веши към смъртта му? Лейди Изабела? От друга страна, много проститутки носеха червени перуки…
След като отведе Филомел в конюшнята, Ателстан си спомни за стиховете от Светото писание и разтвори грамадната, подвързана с кожа Библия, която държеше привързана с верига към единствения шкаф в къщата. Битие, глава трета, стих първи, гласеше: „Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде — преведе Ателстан, четейки на глас. — И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?“ В другия текст пък, Откровение на свети Йоан Богослов, глава шеста, стих осми, се казваше: „Чух гласа на четвъртото животно да говори — промърмори монахът, — дойди и гледай! И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му.“22