— Хайде, сър Джон. Съдия Фортескю ни чака, а както ти е известно, правосъдието не чака никого!
Кранстън изгледа помощника си гневно, натъпка останалата част от храната в устата си и изгълта остатъка от ейла си на един дъх. После, докато двамата с Ателстан се изнизваха на Флийт Стрийт, попи уста с опакото на ръката си, запаса си портупея и изкрещя на съдържателя, че ще се върне в кръчмата му в най-скоро време. По средата на улицата обаче настроението на коронера внезапно се промени и той спря, оглеждайки се наоколо и взирайки се в тълпата, през която тъкмо си бяха проправили път.
— Какво има, сър Джон?
Кранстън прехапа устни.
— Следят ни, братко, и това не ми харесва.
Коронерът се огледа наоколо, а после се приближи до една сергия, подаде на продавача няколко монети и взе от него някаква дръжка за метла.
— Вземи, братко! — рече той на монаха, когато се върна при него.
Ателстан с изненада се взря в дългия и гладък ясенов прът.
— Не ми трябва тояга, сър Джон.
Кранстън се ухили, а ръцете му се стрелнаха към камата и широкия му меч.
— Може и да ти потрябва, Ателстан. Спомни си какво се казва в Светото писание: „Дяволът като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне“24. Е, аз не мога да съм сигурен дали е дявол, или лъв, но някой определено е тръгнал по петите ни!
Глава осма
Докато бързаха надолу по Флийт Стрийт, Ателстан се зачуди дали сър Джон не е пил твърде много. В следващия момент двамата свърнаха към градината на Инър Темпъл, която беше скрита от погледа на минувачите зад висока ограда. Разпознавайки Кранстън, пазачът ги пусна вътре, без да продума. И така, коронерът и помощникът му прекосиха спокойната и благоуханна градина, минаха покрай Инър и Мидъл Темпъл25 и накрая слязоха по стълбите до Темза, откъдето наеха лодка, която да ги откара до Уестминстър. Въпреки размерите си Кранстън пъргаво скочи в лодката, издърпвайки изненадания Ателстан след себе си. Монахът се спъна в тоягата си и едва не цопна във водата. Лодкарят изруга и им нареди да седнат и да стоят неподвижно, след което с мъка подкара лодката си през ятата лебеди, които гневно запляскаха с криле, сякаш притежаваха реката.
После лодката продължи по Темза, минавайки покрай двореца Савой, Дърам Хаус и Йорк Хаус, както и покрай множеството очукани от дълги плавания кораби с висока кърма, които чакаха да бъдат поправени. При Чаринг Крос, където извивката на реката ставаше особено голяма, лодкарят започна да намалява скоростта. Накрая подминаха Скотланд Ярд и пред погледа им се появи Уестминстърското абатство, кулата на „Сейнт Маргарет“ и покривите на дюкянчетата, къщите и кръчмите, които съставляваха градчето Уестминстър.
Накрая лодкарят спря лодката и изчака Ателстан и Кранстън да слязат, след което двамата спътници се залутаха из коридорите, свързващи отделните сгради на двореца Уестминстър. Мястото гъмжеше от народ и наоколо можеха да се видят какви ли не хора — затворници, водени от пазачите си, адвокати с клиентите си, както и множество продавачи на пергамент, мастило и храна. Безделниците и зяпачите се смесваха с тълпите чиновници, които — понесли цели камари пергаментови свитъци — излизаха от подземието, познато като Преизподнята, в което, както обясни сър Джон, се пазели правните документи. Въпреки свежия бриз, който се носеше откъм реката, вонята наоколо беше ужасна и за да се предпазят от нея, адвокатите и съдиите, облечени в бляскави копринени одежди, току поднасяха към лицата си малки букетчета цветя.
И така, Кранстън въведе Ателстан в Голямата зала и макар че някои от фреските бяха започнали да се лющят, му посочи изрисуваните стени. Прочутият таван, украсен с дървени ангели, които се носеха в прашния въздух над тълпата, беше толкова висок, че почти не се виждаше в царящия наоколо сумрак. После сър Джон спря един страж в синьо наметало, върху чиято предница беше изобразен служебният му герб. Мъжът държеше в ръцете си дълъг жезъл и опитвайки се да подчертае важността си, току потропваше с него по каменния под. Да, увери ги той, кимайки към далечния край на залата, кралският съд заседавал и съдия Фортескю присъствал на заседанието.
Малките лъскави очички на мъжа веднага омекнаха, когато Кранстън му подаде разрешителното си с една сребърна монета отгоре. За съжаление сутрешното съдебно заседание било приключило, но съдията вероятно можел да бъде намерен в стаята си.
И така, стражът преведе коронера и секретаря му през мрачните стаи, в които се помещаваха гражданският съд, канцлерският съд и мировият съд, а после и през плетеница коридори с варосани стени, докато накрая спря пред някаква врата и потропа по нея с жезъла си.
25
Обществата на Инър Темпъл, Мидъл Темпъл, Грей’с Ин и Линкълн’с Ин — професионални асоциации на правниците в Англия и Уелс, основани в края на 14 и началото на 15 в., наречени с имената на комплексите от сгради, в които са разположени — съществуващи и ползвани по предназначение и досега. — Б.р.