— Марджъри, ти си истинско чудо — заяви Хедър. — Този пастет е великолепен. И това е домашен хляб, нали? Как си успяла да се справиш с режима на електричеството и всичко останало?
— За Бога, да. Не е ли ужасно? — възкликна Грег. — Имам предвид режима на електричеството — бързо прибави той. — Пастетът е отличен. И хлябът е чудесен. Но да имаш електричество само по четири часа дневно — невероятно. Не знам как живеете така, хора. — И разговорът се разпадна в многобройни обяснения: „Това е експериментална мярка, нали разбирате?“… „мислите ли, че ще продължи дълго?“… „прекалено много несправедливости“… „фабриките получават електричество, разбира се“… „непостоянно работно време“… „страдат само стари нещастници като нас“… „бедните не ги е грижа, нали?“… „щом могат да отворят консерва боб и шише бира“… „богатите, които имат всички онези електрически джунджурии, дето“… „затова режимът ще бъде отменен“… „просто върша всичко едновременно — прането, чистенето и… между десет и дванайсет и вечерно време“… „следващия месец ще стане още по-зле, когато часовете отново се променят“… „в Източна Англия ще е както сега в централните райони: от дванайсет до два и от осем до десет“…
— Кога режимът в Източна Англия отново ще стане от шест до осем? — попита Джон. — Така поне е удобно човек да покани гости на вечеря.
— Чак през ноември — отвърна Марджъри. — Месецът на коронацията.
— А, да — промърмори Грег. — Танци в усойния мрак.
— Е, могат да направят изключение — рече Хедър, донякъде уплашена от ироничния тон на Грег.
— Как?
— Като оставят електричеството. Така всички хора в страната ще могат да я гледат.
— Да — съгласи се Марджъри. — Няма да се наложи Лондон да отпуска извънредно електричество. Само си помислете, една коронация е съвсем екологична.
— Като казвате „екологична“, имате предвид „добродетелна“, нали? — попита Грег.
— Ами-и… — проточи думата Марджъри, докато се опитваше да прецени какво иска да каже Грег. — Зная, че се изразих неправилно, но всъщност при коронациите винаги използват карети с конски впрягове и черквата ще бъде осветена от свещи. Пък и няма да им трябва каквото и да е отопление — всички перове ще са в кожените си мантии.
— Да, обичам да ги гледам — каза Джан. — Толкова са колоритни.
— И с доста буржоазен манталитет, всички тези перове — разсъдливо добави Джеймс. — Бяха много полезни за правителството. Приемаха законите бързо и така нататък.
— О, да — усмихна се Грег. — Биха направили всичко за работниците, освен да станат такива.
Към хора от одобрителни подхилвания, Хедър прибави:
— Ами да, много приказки, малко работа. Перовете просто изпълват въздуха с речите си.
— А от онова, което видях, вярно е и обратното — отвърна Грег.
Лицето на Джеймс се вцепени. Марджъри внезапно си спомни, че той имаше влиятелен роднина в Камарата на лордовете. Тя бързо се изправи и измърмори, че отива за пилето. Когато излезе, Маркъм започна да разказва нещо за американските възгледи относно опозиционната партия и стиснатите устни на Джеймс се отпуснаха. Единият край на масата се съсредоточи върху политическите ужилвания на Грег, а в другия Джеймс попита:
— Все пак изглежда странно да говорим за „крал“ след толкова дълго време, през което сме имали кралица, нали?
Марджъри се върна с голяма тенджера пиле в сметанов сос с пролетни зеленчуци и ориз. Одобрително мърморене приветства апетитния аромат, разнесъл се, когато вдигна капака. Докато сервираше пилето, разговорът се разпокъса — Джеймс и Грег подхванаха темата за трудовите закони, а другите си приказваха за предстоящата коронация. Миналата Коледа кралица Елизабет беше абдикирала в полза на по-големия си син и той бе решил да бъде коронясан на петдесетия си рожден ден през ноември.
Джон беше отишъл за още вино — този път бяло.
— Според мен, това е ужасно прахосване на пари — заяви Хедър. — Има толкова много по-подходящи неща, за които можем да дадем пари, отколкото коронацията. Ами ракът, например? Статистиката е ужасяваща. Един на всеки четирима, нали така? — Тя изведнъж замълча.
Марджъри знаеше причината и все пак й се струваше безсмислено да замазва положението. Тя се наведе напред.
— Как е майка ти?
Хедър не се поколеба да продължи темата. Марджъри разбираше, че жената има нужда да говори за това.