— Имали сте оплаквания от храната, сър? Аз съм управителят.
Питърсън вдигна поглед и видя висок мъж в консервативен сив костюм, застанал до масата им и сключил ръце на гърба си във военна стойка.
— Да. Всъщност предпочитам да не я ям, заради онова, което тя причини на онази дама преди малко.
— Не зная какво е яла дамата, сър, но бих сметнал вашето…
— Е, аз пък знам. Определено приличаше достатъчно на това, което поръча приятелят ми тук, за да му стане неприятно.
Управителят леко тръсна глава в отговор на маниера на Питърсън. Потеше се и имаше припрян вид.
— Не разбирам защо подобната храна би трябвало да…
— Аз пък разбирам съвсем ясно. Жалко, че вие не можете.
— Страхувам се, че ще трябва да ви обвиним…
— Чел ли сте последните директиви на Министерството на вътрешните работи за вносните храни? Аз съм взел участие в написването им. — Питърсън втренчено изгледа управителя. — Предполагам, че купувате голяма част от вносното си месо от местен доставчик, нали?
— Ами, разбира се, но…
— Тогава навярно знаете, че има строги ограничения за периода на съхраняването му преди да го използвате?
— Да, убеден съм… — започна управителят, но се разколеба, когато забеляза изражението на Питърсън. — Е, всъщност напоследък не чета много онези разпоредби, защото…
— Струва ми се, че ще трябва да бъда по-внимателен в бъдеще.
— Не съм сигурен дали дамата наистина е яла някакво вносно месо, или…
— Ако бях на ваше място, щях да проверя.
Мъжът рязко загуби военната си стойка. Питърсън уверено го погледна.
— Е, мисля, че можем да забравим за недоразумението, сър, в светлината на…
— Наистина — кимна Питърсън в знак, че е свободен да си върви. После се обърна към Маркъм. — Все още не сте ми дообяснил онова нещо за дядото. Щом тахионите могат да пренесат съобщение в миналото, как избягвате парадоксите? — Питърсън не спомена, че е обсъждал въпроса с Пол Дейвис в Кралския колеж, но не е разбрал нищо. Той изобщо не беше сигурен, че в тези идеи има някакъв смисъл.
Маркъм сбърчи лице.
— Не е лесно за обяснение. За ключа са подозирали още преди десетилетия, но никой не го е разработил в конкретна физическа теория. Дори в първата статия на Уилър и Фейнман има едно изречение: „Необходимо е само описанието да е логически последователно“. С това са искали да кажат, че нашето чувство за потока на времето, който винаги се движи в една посока, е предубедено. Физичните уравнения не споделят нашите предразсъдъци — те са симетрични по отношение на времето. Единствения стандарт, който можем да използваме за даден експеримент, е дали той е логически последователен.
— Но това, че сте все още жив, дори след като сте пречукали собствения си дядо, определено не е логично. Че сте го убили преди той да направи баща ви, искам да кажа.
— Проблемът е, че сме свикнали да мислим за тези неща като че ли има някакъв превключвател само с две положения. Искам да кажа, че дядо ви или е мъртъв, или не е.
— Ами, това определено е вярно.
Маркъм поклати глава.
— Не винаги. Ами ако той е ранен, но се възстанови? После, ако излезе от болницата навреме, той може да се запознае с баба ви. Зависи от вашата цел.
— Не разбирам…
— Мислете за пращането на съобщения, вместо за трепането на дядовци. Всички смятат, че приемникът — там, в миналото — може да е свързан, да речем, с превключвател. Ако се получи сигнал от бъдещето, превключвателят е програмиран да изключи предавателя — преди сигналът да бъде пратен. Ето го парадоксът.
— Точно така. — Питърсън се наведе напред, заинтригуван, въпреки съмненията си. Харесваше му нещо в начина, по който учените установяваха проблемите като спретнати, малки, мислени експерименти и създаваха един чист и сигурен свят. Социалните въпроси винаги бяха по-заплетени и не така удовлетворяващи. Навярно затова рядко биваха решавани.
— Проблемът е, че не съществува превключвател, който да е с две положения — включено и изключено, — без нищо друго по средата.
— Хайде, хайде. Ами копчето, което натискам, за да запаля осветлението?
— Добре, значи вие го натискате. Но има период, през който копчето е по средата, нито е включено, нито е изключено.
— Мога да направя този период съвсем кратък.
— Естествено, но не сте в състояние да го сведете до нула. А освен това, за да накарате превключвателя да премине от изключено във включено положение, трябва да осъществите известен натиск. Всъщност, възможно е да натиснете копчето достатъчно, само за да застане по средата. Опитайте. Сигурно ви се случва понякога. Копчето остава в равновесно положение по средата.