Тая идилия имаше само един кусур. По-младият му син Фредерик, който сега работеше в една фирма за кучешки бисквити в Лонг Айлънд Сити, Ню Йорк, така неуместно му беше натресъл тоя тип Чесни с препоръчително писмо, че лорд Емсуърт трябваше да го покани да остане. Но заплахата биде неутрализирана, след като лордът благоразумно се оттегли да се храни в библиотеката, а през останалото време успяваше ловко да избегне всякакви сблъсъци с него. Един домакин винаги може да реши проблема с нежелания гостенин, ако има известна доза животинско лукавство и пълна липса на социално съзнание.
Лордът се справи успешно с пудинговото руло до последния грам мармалад и взе кафето си в креслото, където винаги се приютяваше. То беше в непосредствена близост до рафта с книгите за свине, които бяха основният му източник на умствено оросяване. Избра една от тях и с наслада се потопи сред вълшебните й страници, но не след дълго реалността грубо го разтърси за рамото. Или по-скоро ревна с оглушителен шум, нахлуващ през отворения прозорец, в ушната му кухина. Господи, та това беше кола и тя имаше нахалството да спре пред неговия вход. Това го обезпокои сериозно и когато след малко Бийч се появи, лордът се обърна към него с глас, треперещ от разбираема тревога. Откакто си замина Кони, посетителите в замъка бяха рядкост, но лордът знаеше, че навлеците още се спотайват наблизо в леговищата си и е твърде възможно, въпреки положените кански усилия, да не е потушил дружелюбния съседски дух, който така ненавиждаше.
— Това кола ли беше, Бийч?
— Да, м’лорд.
— Ако е някой за мен, кажи, че съм си легнал.
— Нейно благородие е, м’лорд.
— Ъ-ъ? Какво? Какво благородие?
— Лейди Констанс, м’лорд.
За една ужасна секунда на лорд Емсуърт му се стори, че е чул „лейди Констанс“. В секундата, която последва, той разбра, че това е самата истина и кръвта му в де що кръвоносен съд имаше изстина от неочаквания шок. През всичките тия дълги години, когато Бийч му беше повече приятел, отколкото иконом, лордът никога не бе и подозирал, че верният му служител притежава подобна тъмна страст към калните номера. Но сега бе повече от ясно, че Бийч е обладан от някакво смрадливо настроение, затова у лорда пламна оправдано възмущение. Каква недодялана дебелашка шега. Че така човек може да получи разрив на сърцето… А може и нещо по-сериозно.
Но след миг мъглата пред очите му се вдигна и лордът видя очи, които го гледаха. Те бяха пълни със скръб, разбиране и жалост; очи на човек, който осъзнава колко печално е съобщението, което е направил; на човек, който напълно оценява как се чувства работодателят му и който, ако му позволяваха служебните им отношения, би го тупнал приятелски по рамото и би го подтикнал да се държи като мъж, защото злокобните моменти в живота ни сполетяват, за да ни изпитат и да ни направят по-възвишени.
Тези мисли успокоиха лорд Емсуърт. Той вече не се чувстваше като глупак на сцена. Трябваше да посрещне истината, колкото и отвратителна да беше тя.
— Къде е?
— В кехлибарения салон, м’лорд. Нейно благородие се придружава от някоя си мис Поук… Доколкото съдя по произношението й, мис е американка.
Книгата за свинете отдавна вече беше паднала от безчувствената ръка на лорд Емсуърт, точно както и пенснето от носа му. Той омота последното с ланеца.
— Май е по-добре да сляза долу — промълви лордът почти бездиханен и с несигурни стъпки се отправи към вратата.
Бийч, който понякога четеше исторически романи, макар че предпочиташе Рекс Стаут и Агата Кристи, го оприличи на уплашен аристократ в дните на френската революция на път за гилотината.
2
Точно както гласеше съобщението, лейди Констанс беше в кехлибарения салон, пийваше си шери и както винаги изглеждаше застрашителна и прекрасна. Всички сестри на лорд Емсуърт бяха моделирани по калъпа на неумолимите гръцки богини, с изключение на Хермион, която приличаше на готвачка. Кони се отличаваше с аристократичното си високомерие и сила на погледа. Още щом я погледне, човек можеше да разбере, че пред него стои дъщерята на сто поколения лордове, така както и щом погледне лорд Емсуърт, човек си представяше, че е срещнал сина на сто поколения бродещи колоездачи. В момента той беше облечен в панталони от каша, покрити с кръпки, оръфана риза, ловно сако с дупки на лактите и спални пантофи. Всичко това, разбира се, в допълнение към уплашения вид, който придобиваше винаги в присъствието на тази страховита жена. Още от най-ранно детство тя беше властвала над него, така както би властвала и над Наполеон, Атила, хуните и над всеки шампион по борба свободен стил.