Но пък нали не се караха. Андерш не обичаше да се повишава глас.
Вибеке погледна часовника. Пет и петнадесет. Къде се губи този човек? Обикновено поне я уведомяваше, че ще закъснее. Загаси цигарата, пусна я в задния двор, обърна се към печката и погледна картофите. Прободе най-едрия с вилица. Почти готови са. Върху пяната на кипящата вода плуваха няколко малки черни бучки. Странна работа. От картофите ли е, или от тенджерата?
Тъкмо се опитваше да се сети какво готви в нея последния път и входната врата се отвори. От коридора чу ускореното му дишане и тупването на обувките му на пода. Андерш влезе в кухнята и отвори хладилника.
— Е? — попита той.
— Кюфтенца.
— Добре… — интонацията постепенно се повиши и премина във въпрос, който тя горе-долу съумя да разтълкува. Пак ли месо? Защо не ядем по-честичко риба?
— Прилично меню — беззвучно изрече той и се наведе над тенджерата.
— Какво си правил, та си целият вир-вода?
— Не успях да тренирам тази вечер, затова пообиколих с колелото. Какви са тези бучки във водата?
— Не знам — отвърна Вибеке. — Чак сега ги забелязах.
— Как така не знаеш? Нали по едно време почти работеше като готвачка?
Той ловко улови една бучка с показалеца си и мушна пръст в устата си. Тя се загледа в главата му; в тънката, кестенява коса, която в началото й се струваше толкова хубава — добре поддържана и подходящо подстригана, със страничен път. Някога изглеждаше толкова прилично. Като мъж с бъдеще за повече от един човек.
— Какъв вкус има? — попита тя.
— Никакъв — отвърна той, все още надвесен над тенджерата. — На яйца.
— На яйца ли? Ама нали я измих…
Внезапно тя млъкна.
Той се обърна.
— Какво има?
— Ами… капе — посочи към главата му тя.
Той сбърчи чело и докосна косата си с ръка. Като по команда и двамата обърнаха глави и погледнаха нагоре към тавана. На белия свод висяха две капки. Вибеке, леко късогледа, едва ли щеше да ги забележи, ако бяха прозрачни. Но не бяха.
— Май у Камила има наводнение — предположи Андерш. — Качи се и й позвъни, а аз ще доведа домоуправителя.
Вибеке присви очи към тавана. После насочи поглед към бучките в тенджерата.
— Боже мой — прошепна тя и усети как сърцебиенето й се възобнови.
— Сега пък какво има? — попита Андерш.
— Върви да доведеш домоуправителя. После заедно позвънете на Камила. В това време ще извикам полиция.
Втора глава
Петък. Списък с отпускарите
Сградата на Главното полицейско управление, щабквартирата на полицейския район на Осло в квартал Грьонлан, бе построена върху намиращото се там възвишение, издигащо се към района Тьойен, откъдето се откриваше гледка към източната част на вътрешния център на града. При строителството използваха стъкло и стомана. Завършиха я през 1978 година. Не беше наклонена, а перфектно нивелирана. Архитектите от „Теле-Торп-Осен“1 получиха грамота. А техникът, окабелил двете дълги крила съответно на седем и девет етажа, получи обезщетение за трудова злополука и стабилно конско от баща си, защото падна от скелето и си счупи гръбнака.
— От седем поколения сме зидари и балансираме между небето и земята, докато силата на тежестта ни натиска към земята. Дядо ми се опитал да избяга от проклятието, но то го последвало чак насред Северно море. И в деня на раждането ти си обещах теб да не те сполети такава орис. Мислех си, че съм успял да те предпазя. Нали си кабелен техник. Каква работа има кабелен техник шест метра над земята?
Точно по жиците, прокарани от сина, този ден постъпи сигнал от Централата, мина през пространството между етажите, запълнено с фабрично произведена циментова смес, и се насочи към шестия етаж в кабинета на Бярне Мьолер, началник на Отдела за борба с насилието, където в момента Мьолер се чудеше дали да се радва, или да се бои от наближаващата ваканция със семейството си във вилата, която наеха в Ус, близо до градчето Берген. Юлска почивка в Ус по всяка вероятност е равносилна на гадно време. Сега Бярне Мьолер не би възразил, ако горещата вълна, заляла Осло, бъде сменена от малко дъждец. Но да забавляваш две страшно енергични малки момчета без други помощни средства освен тесте карти за игра с липсващо вале купа, докато навън се сипе проливен дъжд, също може да се превърне в предизвикателство.
Бярне Мьолер опъна дългите си крака и се почеса зад ухото, докато слушаше съобщението.
— Как са разбрали? — попита той.
— Потекло при съседите на долния етаж — отвърна гласът от Оперативната дежурна част. — Портиерът и съседът позвънили на вратата. Без да получат отговор, влезли, било отключено.
1
Аре Теле (р. 1936), Фредрик Торп (р. 1937) и Кнют Осен (1936–1996) — тримата архитекти, проектирали сградата на Главното полицейско управление в Осло. „Теле-Торп-Осен“ е името на съвместно ръководената от тях фирма.