Сърцето ми блъскаше толкова силно, че се притеснявах, че сигурно се чува по телефона. Роб продължи да говори, очевидно не забелязваше обзелите ме емоции.
— „Столове, дарени от огън“ не е много ясно на английски, но нека не забравяме, че това е поезия, а в поезията потокът на информацията, образите и асоциациите, които тя предизвиква, невинаги са ясни и силно се различават от ежедневната ни реч. Като изключим този стих, тук авторът без съмнение използва ежедневен език или поне това е така на френски. Chair значи плът. A se jeter, тук глаголът „jet“ — струя, на френски приблизително означава „хвърлям се“. Blesser значи „наранявам“. Преведено от френски, този стих би звучал така:
— Сигурен ли си, че става въпрос за единайсети септември и Световния търговски център? — Гласът ми беше невероятно спокоен.
— Звучи съвсем логично.
— И нямаш никакво съмнение, че стиховете в „Кости, превърнати в пепел“ са написани от приятелката ми Еванджелин?
— Абсолютно никакво. Ще ме оставиш ли да довърша и да ти обясня как стигнах до този извод?
— Трябва да приключвам разговора, Роб.
— Има още.
— Ще ти се обадя.
— Добре ли си?
Затворих. Знаех, че постъпих грубо и неблагодарно. По-късно щях да му изпратя цветя или коняк. Но точно в този момент не можех да разговарям повече.
Всички стихове бяха написани от Еванджелин. Някои от тях наскоро.
Поне един от стиховете беше написан след 11 септември 2001 година.
Седях неподвижно, бях като парализирана от изводите на Роб и всичко, което можеше да последва от тях.
През 2001 година Еванджелин е била жива. Не е била убита десетки години по-рано.
Обелин ме беше излъгала, че Еванджелин е умряла през 1972 година. Защо?
Наистина ли е била заблудена? Разбира се, че не, нали е имала стиховете й. Знаела е приблизително кога са били написани.
Сподавен смях наруши разсъжденията ми. Вдигнах поглед. Стаята беше празна, но една сянка премина по пода покрай вратата.
— Сесил? — извиках тихо.
— Можеш ли да познаеш къде съм?
— Мисля — замълчах, все едно се колебаех, — че си в шкафа.
— Не — извика тя и се показа на вратата.
— Къде е Обелин?
— Готви нещо.
— Ти си билингвална, нали така, мила?
Тя ме погледна объркано.
— Можеш да говориш и на френски, и на английски.
— Какво означава това?
Реших да подходя по друг начин.
— Можем ли да си поприказваме само ти и аз?
— Oui — каза тя и седна до мен на масата.
— Обичаш игри на думи, нали?
Кимна.
— Как се играе? — попитах.
— Кажи ми дума, която описва нещо, и аз ще я закръгля.
— Gros. Дебел — казах и издух бузи.
Тя смръщи чело:
— Тази не става.
— Защо?
— Просто не става.
— Обясни ми.
— Думите образуват картини вътре в главата ми.
Спря, обезкуражена от неспособността си да обясни по-точно. Или от моята неспособност да я разбера.
— Продължавай — опитах се да я насърча.
— Някои думи изглеждат плоски, а други разкривени. — Присви очи и с ръце ми показа какво значи „плосък“ и „разкривен“. — Плоските думи могат да станат кръгли, като им прибавиш „о“ накрая. Обичам тези думи. С разкривените думи не става.
Стана ми ясно като в мъгла.
Спомних си първите думи, които бях разменила с Клодин. Момичето говореше на някаква смесица между английски и френски и очевидно не правеше никаква разлика между двата езика. Чудех се каква беше рамката на понятието, което определяше една дума като плоска или като разкривена. Очевидно „лъскави“ и „drole“33 бяха плоски думи. „Gros“ беше разкривена.
— Дебел — опитах с думата, с която бяхме започнали, само че на английски.
Зелените очи засияха.
— Дебел-о.
— Щастлив.
Тя поклати глава.
— Fort.34
— Неее. И тази е разкривена.
— Свиреп — казах аз, оголих зъби, свих пръсти и се престорих на страшно чудовище.
— Свиреп-о. — Тя се засмя и направи подобна на моята физиономия.
Семантичната подредба в съзнанието й щеше завинаги да си остане загадка за мен. След още няколко подобни реплики реших да сменя темата на разговор.