Предположих, че Райън разговаря с дежурния в управлението на полицията и иска справка за номерата на трите коли. Изчака и след това прочете номера на табелката на един изключително стар и очукан форд „Мъркюри Маркиз“, паркиран недалече от „Шери“.
— Мърчисън, Дюи. „Рустик“ 3. Oui.
Огледах едноетажната тухлена сграда, която се намираше през пет къщи от тази на Мало. Очевидно беше, че портфейлът на стария Дюи не беше особено дебел.
— Девет. Четири. Седем. Алфа. Чарли. Зулу. — Райън вече даваше номера на поршето, което беше паркирано по средата между двете преки.
След бясното препускане насам топлината и спокойствието в колата ми подействаха потискащо. Слушах какво приказва Райън и изведнъж усетих, че съм направо изтощена.
— Винсент Антъни. — Райън повтори името. — Има ли някой Винсент, който да живее на „Рустик“? — Почака малко. — Да, добре.
Ръцете и краката ми тежаха, сякаш бяха от олово.
— Изчакай.
Райън взе бинокъла и прочете номера на хондата акорд, последен модел, която беше паркирана в края на улицата. След секунда попита:
— Коя компания за коли под наем?
Умората ми изчезна за миг. Присвих очи и се загледах в хондата.
— Откри ли номера? — Гласът от другата страна на телефона каза нещо. — Сигурен ли си, че не си много зает? — Кратко мълчание. — Задължен съм ти.
Райън затвори телефона, но този път не го хвърли.
— Хари е взела под наем хондата. — Гласът ми прозвуча много силно. — Знам, че е тя.
— Да не прибързваме с изводите.
— Добре.
Облегнах се на седалката и скръстих ръце. Не издържах така и след малко отново започнах да гриза кожичката на пръста си.
— Фордът и поршето принадлежат на местни хора — каза Райън, без да отделя погледа си от номер тринайсет.
Не си направих труда да отговоря.
Секундите бавно отминаваха. Минути. Еони36.
Изведнъж ми се стори, че в колата е много потискащо. Свалих прозореца. Топлият въздух навлезе вътре, носеше миризмата на кал и окосена трева. И виковете на чайките.
Подскочих, когато телефонът на Райън иззвъня в ръката му.
Райън слушаше внимателно, след това благодари и затвори телефона.
— Хари е наела хондата в понеделник сутринта.
Погледът ми се насочи по улицата към колата. Беше празна. В парка също нямаше никого.
— Ще й се обадя — казах и се протегнах за чантата си.
Райън хвана ръката ми.
— Недей.
— Защо?
Погледна ме. И неговите очи като моите бяха преуморени.
В този момент ми стана ясно. Ако Хари беше някъде в двора на Мало или в къщата му, позвъняването на телефона щеше да я изложи на опасност.
— Господи, Райън, наистина ли мислиш, че е влязла вътре?
Или е била вкарана насила? Не можах да го изрека.
— Не знам.
Но аз знаех.
— Трябва да я изкараме от там.
— Все още не.
— Какво? — казах го много остро. — Просто ще седим тук, така ли?
— Да, за известно време. Ако аз вляза вътре, ще го направя, когато получа подкрепление. Забележи употребата на първо лице единствено число.
Слънцето беше ниско, отразяваше се от прозорците и капаците на колите, оцветяваше в бронзово реката, парка и улицата. Райън сложи тъмните си очила, подпря ръце на волана и продължи да наблюдава къщата.
Движението на планетите замря. От време на време Райън хвърляше поглед към часовника си. И аз поглеждах моя. Всеки път установявах, че е минало по-малко от минута.
Спрях да гриза кожичката на пръста си и започнах да чопля седалката. После отново се захванах с кожичката. Въпреки жегата ръцете ми бяха леденостудени.
Бяха изминали десет минути, когато един шевролет камаро дойде с висока скорост откъм „Шери“ и зави по „Рустик“. Движеше се толкова бързо, че гумите му свистяха. Зад затъмненото стъкло се виждаше неясният силует на шофьора.
Силует, който веднага разпознах.
— Бастараш е!
Видяхме как Бастараш спря до бордюра пред номер тринайсет, изскочи от колата и отвори багажника. Извади едни големи клещи, отиде до оградата, нагласи ги и щракна с тях. След това ритна вратата и изчезна от погледа ни.
Първите изстрели прозвучаха като фойерверки. Идваха един след друг, все едно бяха свързани. Ято чайки се вдигна от парка и се понесе над реката.
— По дяволите!
Райън включи радиостанцията. Прозвуча гласът на диспечера. Райън се представи, обясни къде се намираме и поиска подкрепление.