Досега никой не беше се решил да й заговори направо за отношенията й с неверния мъж. Дочувала бе оттук-оттам несмели подмятания, но те повече я дразнеха като опити да смутят спокойствието, което сама си бе създала, и не искаше да ги чува, отхвърляше ги, затваряше ушите си. Сега виждаше ясно унижението си, своето позорно примирение. Притъпената болка в сърцето й се засилваше. Братята й знаеха всичко, знаеха и нейните люде в Драч за унижението й, знаеше го целият този град, нейното родно място, узнал бе за позора й дори василевсът. Тя не биваше да търпи повече, а до нея бяха двамата й братя, готови да й помогнат, тя чувствуваше и далечната мощ на императора.
След продължително мълчание Агата продума със закрепнал глас:
— Да отида най-сетне, да отида в Преспа, щом казвате… — После добави в ново колебание: — Ами ако ме изпъди, ако ме посрами пред очите на оная…
Изправиха се срещу нея и двамата й братя.
— Така, така, сестро — каза Теодор Хрисилий. — Върви. Той нищо няма да посмее да ти направи.
— А ти не можеш ли да му отвърнеш по същия начин? — каза Николай Хрисилий. — Да го заплюеш направо в безсрамното му лице?
— Не, не — продължи по-старият брат. — Да не предизвикваме дивата му ярост. Ти върви там с децата си и това ще бъде първата ти стъпка. Пък покани и нас двамата на острова, нели сме ти братя и гости сме на двама ви. Това е всичко засега, сестро. И… ловко, хитро, та и по-смело, по-смело!
Когато малко по-късно двамата Хрисилиевци на път за спалните си се изкачиха на втория кат на тоя дом, предвождани от слуга със запален светилник, в един ходник те срещнаха Ивана-Владислав, Ароновия син. Момчето се отдръпна почтително край стената да им стори път, макар в тъмните му очи да светеше дръзко любопитство и някаква упоритост, а може би надменност. Теодор Хрисилий се спря пред него — тъкмо тая светлина бе доловил в погледа му. Спря се и слугата, спря се нетърпеливо и Николай Хрисилий.
— Ти защо не спиш още? — попита Теодор Хрисилий и премери с поглед момчето.
— Аз не лягам толкова рано — отвърна Иван-Владислав на доста правилен ромейски език и бързо добави: — Не съм вече малък.
— А какво правиш толкова късно? — попита пак по-старият Хрисилий.
— Чета разни писания — отговори Иван-Владислав.
Теодор Хрисилий го погледа още един миг мълчаливо, не свали и Ароновият син погледа си от лицето му. Двамата Хрисилиевци мълчаливо отминаха по мрачния ходник. На няколко стъпки пред тях се полюшваше и трептеше пламъкът на светилника в ръцете на слугата, зад тях пълзяха разкривените им сенки.
На другия ден Агата Самуилова се събуди с предишните си мисли, с предишната си примиреност, която стигаше едва ли не до безразличие към нередовния живот на съпруга й. Оживял бе и страхът й от Самуила с по-голяма сила. Тя не искаше да замине за Преспа и като че ли през нощта бе обмислила по-добре своя отказ. Братята й я убеждаваха с още по-голямо упорство да замине, заплашваха я открито и грубо. Агата отговаряше с едни и същи думи — не беше склонен към по-голяма дейност ни мозъкът й, ни езикът й:
— Той няма да ме пусне там, на острова. Как ще ме пусне, щом е там държанката му? Няма да пусне и децата.
— Ти питай, опитай — стискаше по-старият брат меките й ръце, които бе оставила безволно в неговите ръце.
Над нея, близу до лицето й, се бе навел по-младият и я гледаше със страшни очи:
— Кой те подучи тая нощ? Нели така решихме снощи! Ти отказваш да изпълниш една заповед на василевса. Знаеш ли какво значи това? Ти ще погубиш и себе си, ще погубиш и нас. Ти си изменница!
— Най-сетне и да отида… — отвръщаше Агата. — Той ще ме държи далече от себе си. Така е било винаги. Аз няма да знам какво прави, какво мисли да прави. Такъв е бил винаги спрямо мене.
Нейното безволие и равнодушие сякаш се бе превърнало в твърдоглава упоритост. Ала двамата Хрисилиевци и не мислеха да се откажат от намеренията си, да отстъпят пред упорството на една жена. Те я въртяха на ръжен през целия пръв ден на тяхното гостуване в дома й, не я оставиха дори да се нахрани спокойно. През време на обеда, когато на трапезата се събра цялото семейство, те се опитаха да въодушевят и децата за едно весело пътуване до Преспа през тия хубави септемврийски дни, когато капе мед от плодовете на смоковниците, от зрелите гроздове по лозята. Децата се зарадваха. Мирослава, третата Самуилова дъщеря, невъздържано запляска с ръце.