Бързо заразгръща разпечатаните листове.
Дългия чичо, 5 януари, 07:11: Многоуважаеми съдружнико! Дегустацията ще се проведе следващата седмица! Доставчикът ще ни снабди с добри вина за пийване и наслада ден и нощ. Плащане в брой. Съобщение за мястото на срещата според предварителните указания.
От прочетеното стана ясно, че от началото на годината Габриел Себастиансон беше ходил на четири „дегустации“.
— Как определят къде да се срещнат? — попита Фредрика.
— Не знам — отвърна Педер с морен глас. — Но се обадих на един приятел, за когото знам, че се занимава с подобни гадости в Националната полиция. Каза, че го правят по всички възможни начини; не е изключено да е и чрез съобщения с нерегистрирана, предплатена карта на мобилен телефон.
— Отвратително — възмути се Фредрика и продължи да чете с неохота.
— Виж последната страница — настоя Педер малко нетърпеливо.
Фредрика прескочи с удоволствие определени пасажи, докато стигне малко преди края.
Дългия чичо, 5 юли, 09:13: Уважаеми съдружнико! Разгарът на лятото приближава с пълна сила! Получихме неочаквана доставка на чудесни вина от различни сортове на великолепната 2001! Ела да ги опиташ следващата седмица! Мястото, както обикновено, ще бъде съобщено допълнително, но още сега можеш да отбележиш в календара си с червено вторник, 20 юли. Мероприятието ни ще започне около четири следобед. Няма да се проведе в прекрасната ни област, затова си отдели поне пет часа за пътуване с кола. Потвърди присъствие възможно най-бързо!
Фредрика рязко вдигна поглед и се втренчи в Педер.
— Но… на двадесети юли изчезна Лилиан — сбърчи чело тя.
Педер кимна, без да каже нищо.
Погледаха се още малко. После Фредрика разрови листовете. Нямаше друг имейл след току-що прочетения.
— По думите на работодателя му, Габриел Себастиансон си е взел отпуск от понеделник до сряда тази седмица — каза тя замислено. — Подал е молба малко преди това, казал е, че му се налага да отсъства по лични причини.
— Според засечения му мобилен телефон, той се е намирал близо до Калмар10 малко след десет вечерта в деня на изчезването на Лилиан. Телефонът е останал изключен от сутринта, но преди полунощ отново го е използвал.
— И на кого се е обадил?
— На майка си — каза Педер.
Фредрика пак се ококори насреща му.
— Да предположим, че малкото им, как да го наречем… „мероприятийце“… е било в Калмар — започна тя и Педер кимна, за да покаже, че мислят еднакво. — Вярно е, че отнема почти пет часа, за да стигнеш дотам.
— Значи трябва да е тръгнал към единадесет, за да успее до четири, за началото — допълни Рюд.
— Точно така — оживи се Фредрика и остави листовете. — Имаме ли информация кога телефонът е напуснал града?
— Не, не са регистрирани позвънявания след осем часа сутринта — замисли се Педер.
— Добре, все тая — вметна стажантката. — Поне знаем, че в десет се е намирал в Калмар и се е обадил на майка си. Можем да предположим, че тогава мероприятието е било приключило и той е пътувал към къщи.
Тя погледна партньора си.
— В такъв случай не може да е взел Лилиан от влака — Фредрика съобщи извода, до който току-що бяха стигнали. — Не и ако по това време е бил в колата на път за Калмар.
Педер се обърна.
— Или — каза той — е станало така: решил е да закъснее за „мероприятийцето“ и е взел Лилиан.
Фредрика поклати глава.
— Разбира се — каза тя. — Може и така да се е случило. Но не става ли прекалено сложно? Първо е трябвало да вземе Лилиан и да я натовари в колата. После да кара до Калмар и… да посети някакъв откачен клуб, или не знам как да го нарека. След което да се върне в Стокхолм с Лилиан, да я скалпира, да изпрати косата на майка й, да я убие и да се погрижи някой да я закара и да я изхвърли пред входа на болницата в Умео? Според данни на Теле-2 телефонът не е работил на север от столицата през този период.
Педер се поизправи. Фредрика забеляза, че новата информация го уплаши.
— Да — призна той, — естествено, че звучи заплетено, ако се изложи по този начин.
Помисли за кратко и после удари с юмрук по бюрото на стажантката.
— Мамка му — изпсува той, — всичко се променя дяволски бързо в цялата тази каша! Как, да му се не види, е успял? Не може да бъде! Може да е дал телефона си на някого?