Същевременно не беше убеден, че наистина съществува вероятност да избавят Лилиан Себастиансон от смъртта. Не го вярваше. Самата Сара не подозираше, че на света съществува някой, който толкова я ненавижда, че бе готов да убие дъщеря й, за да я накаже.
Как тогава разследващите можеха да разберат какво се е случило?
Ето че беше изчезнало още едно дете. Педер усещаше нещо парещо в стомаха си. Едно бебе. Кой нормален човек можеше да нарани едно бебе? Отговорът естествено беше прост; и през ум нямаше да мине на никой здравомислещ да умъртви малко дете или бебе.
Стана му гадно, но за съжаление вероятно разследващият екип нямаше да открие и да спаси и това дете.
Педер стовари юмрук върху волана.
Какво, по дяволите, правеше? Естествено, щяха да положат максимални усилия, за да открият детето. Но ето че въздухът пак започна да не му достига. За съжаление, беше смущаващо ясно, че ако убиецът възнамерява да приключи и с дете номер две за по-малко от двадесет и четири часа, то разследващите нямаше да успеят с времето.
Ще го открием, когато той поиска да го открием, мислеше си Педер отчаяно. Там, където го остави, и когато пожелае да ни го покаже.
Полицаите можеха да бъдат герои, но можеха да бъдат и безпомощни. Рюд се замисли какво реално беше свършил през деня. Вярваше, че се е добрал до личните данни на жената, помогнала на мъжа с обувките „Еко“. Но каква всъщност беше ролята й? Беше се държала странно с едно куче на гарата във Флемингсберг. Може би, за да забави Сара Себастиансон. Беше се опитала да си набави шофьорска книжка. Може би, за да закара мъртвата Лилиан в Умео. Прекалено много „може би“, за да се чувства убеден.
Педер преглътна. Ако беше тази, за която си мислеха, ако играеше ролята, която подозираха, то в такъв случай беше абсолютно важно за разследването да я открият и да говорят с нея.
Алекс беше решил името и снимката на Моника Сандер веднага да бъдат публикувани в пресата с молба да се обадят в полицията. Тя или някой, който я познаваше. И знаеше къде се намира. Сара Себастиансон също щеше да види снимката и името, винаги съществуваше вероятност тя да потвърди, че тази жена я е задържала. Това се отнасяше и за родителите на другото изчезнало дете.
Но и Педер, и Алекс бяха убедени, че едва ли Моника Сандер е била движещата сила зад изчезването на децата. Ако описанието, което приемната майка й беше направила, отговаряше на истината, то планът бе прекалено прецизен и сложен, за да можеше самата Моника да го е измислила и изпълнила както трябва. Въпреки това, тя почти сигурно е била ключова фигура в замисъла.
Педер поклати глава. Имаше нещо, което трябваше да съобрази, което трябваше да помни.
Преглътна няколко пъти. Беше жаден, но нямаше време да спре, за да си купи нещо за пиене. Трябваше да стигне възможно най-бързо до Стокхолм и да се заеме с новото разследване, да види къде е възможно да го закачи за старото.
Сигурно имаха допирни точки. Неслучайно косата и дрехите на бебето бяха сложени в кутия и оставени на двора или някъде наоколо. Подробностите за изчезването на Лилиан Себастиансон все още не бяха известни на пресата, разследващият екип ги беше държал в тайна.
Всъщност само една мисъл се въртеше в главата му, когато Рюд наближи Стокхолм и видя силуета на „Глубен“13 далеч на изток. Трябваше да намерят Моника Сандер. Веднага.
Медицинските сестри в Отделение 4 на Каролинската университетска болница в Солна14 бяха инструктирани да бъдат много предпазливи в манипулациите с пациентката, намираща се сама в стая 3. Младата жена беше докарана в Спешното отделение с линейка в един часа през нощта. Съседът й се събудил от странен шум на стълбището и погледнал през шпионката на вратата, за да види дали не са крадци. Вместо това обаче забелязал момичето от съседния апартамент проснато пребито на стълбите; краката й били в апартамента, а останалата част от тялото — отпусната върху твърдата мраморна площадка.
Съседът веднага извикал линейка и после останал до крехката жена, която била почти в безсъзнание, когато медицинският екип я вдигнал на носилката и я изкарал от блока.
Попитали го как се казва жертвата.
— Йелена или нещо подобно — отвърнал съседът. — Но тя не е собственичка. Истинският собственик не живее тук от години. Жената, която току-що изнесохте, е последната от многото наематели. Някакъв мъж също живее тук понякога, но и неговото име не знам.
13
Голяма спортна и концертна зала в южната част на Стокхолм с формата на земното кълбо, от шведски globen. — Бел.прев.