— Хайде да пийнем по нещо! — предлага Рокси и поглежда към бирарията.
Тръгваме към бялата дървена ограда, която обозначава мястото, и намираме свободна маса до един рекламен чадър на полска бира. Двете с Рокси сядаме.
— Ще си взема една бира — обръща се Майк към Рокси. — Ти искаш ли? Или вино?
— Вино звучи добре.
Гарет ме поглежда въпросително.
— Искаш ли вода или сода?
— Ами… — поколебавам се с усмивка. — Мисля и аз да пия чаша вино. Шардоне, ако има.
Рокси плясва с ръце.
— Внимавай, Гарет! Сега ще се развилнее.
Той се усмихва.
— Няма проблем, мога да се справя.
Когато мъжете се отдалечават, Рокси грабва ръката ми и се навежда към мен.
— Добре, Майк ми каза да не го мисля, но не мога да не те питам — за брак ли си говорехте в галерията на Чихули?
Стрелвам я с поглед.
— По абстрактен начин. Недей да се вълнуваш много!
— О, боже! — възкликва тя и в очите й избиват сълзи. — Толкова се радвам за теб! Толкова се радвам и за двама ви!
— Рокси, какво казах току-що? Не сме сгодени. Всичко си е както преди.
— Но това е очакваният развой на нещата. И толкова ме радва! Като се сетя какво е преживял този човек и че е намерил жена като теб… Сещам се и за мъжете, с които се опитвах да те сватосам. — Тя скрива лицето си с длани и се разсмива колебливо. — Толкова си била права да чакаш Гарет да се появи!
— Рокси, стига! — Не успявам да се сдържа и също се разсмивам. — Майк ще откачи, ако види, че плачеш.
— Знам. — Започва да рови в чантата си и измъква пакетче носни кърпички. — Какво да ти кажа? Безнадеждна романтичка съм.
— Какво става тук? — пита Майк, който се връща с чаша вино в едната ръка и бира в другата. Поглежда към жена си и носните кърпички в ръката й. — Какво има?
— Алергията ми се обажда, това е. Шегувах се с Тийгън, че ще се напие.
Гарет сяда до мен, оставя питиетата ни на масата и отпуска топлата си ръка на бедрото ми.
— Спаси ме, моля те!
Той се ухилва.
— Работя по въпроса.
Изпивам само една чаша вино, но след година въздържание съвсем съм изгубила тренинг. Чувствам се леко замаяна и е толкова лесно да се смея на всичко. Рокси, Майк и Гарет си вземат по две питиета, но съм сигурна, че са много по-трезви от мен.
После продължаваме разходката. Гарет ме държи за ръка и се усмихва снизходително. Спираме да си купим сладолед от една количка, продължаваме напред и се озоваваме при „Международния фонтан“6. Музика и детски смях се конкурират с шума от пръскащата вода.
Самият фонтан е разположен на обширна поляна и представлява сребърна полусфера в центъра на огромна купа.
Хората седят по ръба на купата, както и по-надолу, по наклона на страните й. Деца и възрастни се веселят сред струите вода, някои по бански, други напълно облечени.
— Много обичам това място — отбелязва Рокси и се усмихва под слънчевите си очила тип котешки очи. — Сякаш винаги е пълно с щастие.
Повежда ни към ръба, сяда и протяга крака надолу към фонтана. Майк тръгва след нея.
Поглеждам напрегната към Гарет.
— Добре ли си?
Той кимва. В слънчевите му очила се отразяват играещите във фонтана деца.
— Добре съм.
Подава ми ръка, за да не падна, докато сядам, и на свой ред сяда до мен. Хапваме сладоледите си. Музиката, която звучи наоколо, ми е непозната и затова мога да я понеса.
Гарет непрекъснато слуша музика, докато работи, и аз лека-полека започнах отново да свиквам. Все още има моменти, в които определена песен ми навява болезнен спомен за някое място или събитие, но и в това отношение имам напредък.
Ден след ден се разкривам все повече и поемам нови предизвикателства.
— Дейвид!
Цялата изтръпвам, когато чувам женски глас да вика това име. Поглеждам към Гарет, за да се уверя, че е добре. Той хваща ръката ми и я стисва окуражително.
Търсещият ми поглед се връща към фонтана. Една червенокоса жена размахва хавлиена кърпа и гони рижаво момченце на около пет години, което въобще не възнамерява да излиза от фонтана. Ближа ментовия си сладолед с парченца шоколад и следя как ще се развие тази минидрама.
Въпреки навалицата ясно виждам как още едно момче се показа от другата страна на фонтана, където се е крило до този момент. То е по-голямо, може би на седем или осем. С тъмна коса, тъмни очи и силно изразена долна челюст. Смее се и гони момиченце в розово трико и туту поличка. И двамата са боси и вир-вода.
6
„Международният фонтан“ (International Foutain) в „Сиатъл Сентър“ е фонтан скулптура, проектиран от японските архитекти Казуюки Мацушита и Хидеки Шимизу през 1961–62 г. — Б.пр.