Обръщам се към тях със столчето си и ги черпя по едно питие. Той е учител по математика в Юниън Спрингс, а тя е психоложка от Сенека Фолс. Всеки хубав уикенд през лятото възсядали мотоциклетите си и обикаляли щата. Той карал „Индиън чийф“, модел от 1953-а.
— Сам си го възстанових — казва ми през рамо. Угася марлборото си и очите му блясват. — Един от последните мотори от този тип, поръчани от полицията в Ню Йорк сити.
Казвам им, че съм адвокат от Сиракюз и имам лятна вила на брега на езерото, на половината път до язовирната стена. Цялата тази информация си я обменяме като се навеждаме близо един към друг и крещим, за да надвикаме бандата и шума в бара. Поглеждам през прозореца и виждам тълпата да люлее ръце във въздуха. Някои започват да събличат ризите си.
Учителят по математика допива своята „Саранак ейл“ и се изправя, залитайки.
— Ей сега се връщам — казва и стиска рамото ми, което използва като подпора, за да не падне по очи.
Изчезва зад ъгъла, където са тоалетните, преди приятелката му да се ухили до уши, да се изчерви и да рече:
— Аз — също.
Тя се спуска от столчето си. Аз оставям още две двайсетачки на бара и поръчвам на бармана още по един ред, както и по едно от онова, което пият мъжагите до мен. Това отвлича вниманието им достатъчно, за да мога да придърпам ключовете по плота и да ги пусна в джоба на торбестите си шорти.
Изчаквам двамата да се върнат и да се заемат с бирите си, след което си извинявам, че и аз трябва да ида до тоалетната. Прекосявам бара и завивам зад ъгъла. Вляво са тоалетните, а вдясно е входната врата. Завивам надясно. Зад малката полянка се намира настлан с каменни плочи паркинг за два реда коли. Мотоциклетът марка „Индиън чийф“ е във втората редица, паркиран до оранжева хонда-650. Двата мотора са между бял ван и стар форд ескорт.
Оглеждам се бързешком, след това възсядам мотоциклета. По време на юношеството си тренирах мотоциклетизъм на писта, тъй че знам как се кара мотор, но никога не съм яхал такова голямо и тежко чудовище. Пускам го полека по магистрала 38 към Моравия, като гледам пред себе си за проблясващите светлини на препречен с полицейска блокада път.
Твърде рано е за това обаче и вместо да завия надясно към центъра на града и да се придържам към 38-а, аз спирам под една улична лампа и поглеждам картата си. Веднага след кръстовището мога да изляза от града по 38-а. По-малко от миля след това се спускам по един черен път и криволича в подножието на Скениателис, покрай Глен Хейвън, през Отиско, пресичам междущатската магистрала 81 и се изкачвам от другата страна на Сиракюз по път номер 46.
Известно време след като съм се родил, в един кратък изблик на носталгия, майка ми ме облякла хубаво и ме откарала до резервата, за да ме покаже на своята по-голяма полусестра. Седмица по-късно сестра й се обадила гордо на майка ми. По своя воля тя ме регистрирала като член на племето. И тъй като майка ми е от племето мохоук, аз също бях мохоук. Не че човек можеше да се гордее кой знае колко с това в обкръжението на племето онондага, но все пак аз бях един от тях.
От такъв произход следваха и определени права. Поради същата причина баща ми и Черната костенурка бяха в състояние да намерят хора, които да ми помогнат да избягам в края на процеса. Ето защо карам по зигзагообразния път покрай щатския природен резерват Адирондак. Придържам се към черни пътища, преминавам през градове като Ейва, Лоусвил и Колтън, за да стигна до индианския резерват на мохоуките „Сейнт Реджис“.
Дадох газ на големия „Чийф“ по 37-а към резервата и град Хоугънсбърг. Точно там, съвсем близо до магистралата имаше дълга, новопостроена едноетажна сграда. Емблематичната сграда на двайсет и първия век. Казиното „Акуесасни“5. Небето започва да просветлява от изток и аз спирам на паркинга. Олюлявам се от изтощение, но виждам един пакет вестници, хвърлен на тротоара. Измъквам един изпод найлоновата опаковка и търся новини за бягството ми. Няма нищо. Засега. Знам обаче, че лицето ми ще появи във вечерното издание най-малко на трета страница.
Вътре ме посреща един мохоук с уморени очи, върху табелката на гърдите му е изписано името му: ЧИЧО БЪК (ЕЛЕН). Зад него в пещерообразното помещение е осветена една самотна маса за блекджек6. Група лениви играчи поемат картите си от блондинка с ярко червило, която би могла да бъде и травестит.
Влизам в малка закусвалня да пия кафе и да закуся. С истински яйца. Излапвам ги бързо и поръчвам още четири, поглъщам и тях, като топя жълтъка с препечена филия от истински пшеничен хляб. Всичко това поглъщам с най-сладкия портокалов сок, който някога съм вкусвал. Кафето също е ароматно и ме зарежда вътрешно с енергия. Плащам със стодоларова банкнота от 1977-а. Подобна банкнота може да предизвика повдигане на вежди, но това е казино, а и аз оставям бакшиш, който е добър, но не и прекалено щедър, за да привлече внимание.
5
Става дума за едно решение на американското правителство да даде разрешение в индианските резервати да се играе хазарт. Целта е да се подпомогне издръжката на индианците. — Б.пр.