Пери Мейсън и русото момиче

— И какво й е лошото?

— Може би нищо. По професия е циркова артистка. Израснала е в цирка и е била акробатка на трапец.

— Колко е годишна?

— Двайсет и четири. Тоест сега е на двайсет и четири. Беше на около двайсет, когато се омъжи за сина ми.

— Или когато той се ожени за нея — поправи го Мейсън с лека усмивка.

— Е… да.

— Продължавайте. Да чуем всичко докрай.

— Когато синът ми се запознал с нея, вече не работела в цирка. Паднала от трапеца, първото й сериозно падане, но получила тежка травма в таза и вече не можела да играе. Трапецът бил единственото, с което можела да си изкарва прехраната, а ето че в един миг й бил отнет завинаги. Съвсем естествено е било да си направи сметката, че Робърт е доста изгодна партия. Аз негодувах срещу този брак и това създаде пропаст помежду ни. След смъртта на моя син снаха ми Хелън започна да проявява открито своята неприязън, а пък аз съвсем недвусмислено й показах, че доколкото е имала някаква връзка със семейството посредством женитбата си, то тя за мен е приключила.

— Предполагам — подсети го Мейсън, — че всичко това е свързано с Даяна Риджис?

— Съвсем определено.

— Тогава най-добре ще е да ми обясните каква точно е връзката.

— Още една малка подробност, мистър Мейсън, за да разберете цялото положение. Аз дори не се бях виждал с Хелън, хм, допреди четири седмици.

— Тя ли ви потърси?

— Не, аз я потърсих. Мейсън леко повдигна вежди.

— Защо?

Бартслър се размърда смутено на стола.

— Имам основание да вярвам, че след смъртта на сина ми се е родил мой внук, през март хиляда деветстотин четирийсет и втора. И — добави той с дълбоко огорчение — че тя умишлено е скрила този факт от мен. Внук, син на Робърт. Аз…

Гласът на Бартслър се задави от вълнение. Изминаха няколко секунди, преди той да е в състояние отново да говори. Мейсън отбеляза:

— Една сметкаджийка едва ли би постъпила по този начин, Бартслър.

— И аз го осъзнавам… сега.

— Как разбрахте за внука си?

— Преди месец получих анонимно писмо, в кое го се намекваше, че за мен би било интересно да прелистя регистъра за раждане в Сан Франциско през март хиляда деветстотин четирийсет и втора.

— Какво направихте?

— Изхвърлих писмото. Бях сигурен, че това е просто началото на някакъв план за изнудване. Сетне по-размислих, проверих регистъра и… Мистър Мейсън, ето го черно на бяло — акт за раждане. Това е надлежно заверено копие.

Бартслър го подаде на Мейсън, който го прочете внимателно и рече:

— Изглежда, не може да има съмнение. Явно става въпрос за дете от мъжки пол на Робърт и Хелън Бартслър, родено на петнайсети март хиляда деветстотин четирийсет и втора година. Предполагам, че сте говорили с лекаря, присъствал на раждането?

— Да.

— Е?

— Той също го потвърди.

— Тогава посетихте вдовицата на Робърт, така ли?

— Да. Тя живее в долината Сан Фернандо, където има малка птицеферма.

— И какво разбрахте от нея?

— Абсолютно нищо.

— Как ви прие тя?

— Изсмя ми се и без да отрече или да потвърди раждането, ме обвини, че никога не съм бил истински баща на Робърт и че съм се отнасял към нея като към последната отрепка на света. Накарал съм я месеци наред да живее с надеждата, че ще дойде ден да ми отмъсти, и тя не можела да си представи, че ще искам внук, чиято кръв е омърсена с нейната.

— Изглежда, за нея това е било голям ден — отбеляза Мейсън.

— Точно така.

— И после?

— Наех детектив.

— Постигнахте ли нещо?

— Не, поне нищо по същество.

— А именно?

— При Хелън се появи едно младо русо момиче, което, изглежда, беше вътре в играта. Мой детектив инсценира леко автомобилно сблъскване с нея и от шофьорската й книжка взе името, номера на колата и тъй нататък.

— Името?

— Даяна Риджис.

— И?

— Но това не беше Даяна. Разбрах го едва когато Тя дойде да работи при мен. Коя беше другата? Може би момичето, с което живеят в един апартамент — Милдред Данвил.

Мейсън отметна глава и се намръщи.

— Твърде необичайна ситуация от правна гледна точка. Обикновено делата се водят от майки, които Искат да осигурят издръжка на децата си. А в този случай майката преспокойно си гледа работата и твърди, че никога не е имала дете. Или поне отказва да признае това.

— Но съществува акт за раждане.

— А проверихте ли в службата по демографска статистика дали няма и смъртен акт?

— Разбира се. Много се страхувам, мистър Мейсън, направо полудявам, като си помисля, че Хелън може просто да е оставила детето някъде за осиновяване. Не е искала да си създава грижи с него, нито да ми достави радостта да узная, че имам внук. Представете си, мистър Мейсън. Моята плът и кръв! Син на Робърт, момче, което сигурно е наследило чара на баща си, неговата непринуденост, неговото магнетично присъствие. Господи, мистър Мейсън, не мога да го понеса! От адвоката — продължи с горчивина Бартслър, след като се овладя, — който се занимава с делата на корпорацията ми, разбрах, че нямам никакво законно основание за намеса, че когато бащата на детето е мъртъв, майката има право да даде детето за осиновяване, и толкоз. Всички документи относно такова дете са поверителни. Всъщност разбрах, че като изключим декларацията на майката, в някои бюра ги изгарят — по този начин веригата се прекъсва и е абсолютно невъзможно да се издири детето.