Мейсън се поколеба, после вдигна телефонната слушалка и позвъни в дома на Дела Стрийт. След миг чу гласа й.
— Здравей, Дела. Как е пострадалата?
— Много по-добре.
— Как са дрехите? Стават ли й?
— Като че са правени за нея. Тя е малко по-ниска, но инак всичко е наред.
— Дела, аз съм в дома на Джейсън Бартслър. Той предлага две хиляди долара, за да се спогодят и да не се стига до съд. Моят хонорар е включен в тази сума. Попитай мис Риджис как й се струва това.
— Момент — извини се секретарката и до слуха на Мейсън достигна приглушеният, неразбираем шум от припрения й разговор с Даяна Риджис.
Дела Стрийт отново проговори в слушалката:
— Нали никой не слуша, шефе?
— Не.
— Според нея предложението е чудесно.
— Добре, ще му дам разписка — реши адвокатът. — Мистър Бартслър ще нареди да опаковат багажа на клиентката ни и аз ще го взема. Довиждане.
Мейсън затвори телефона. Бартслър се обърна към Гленмор:
— Франк, напиши разписка на Мейсън като адвокат на Даяна Риджис. Ти познаваш Карл, маниерите му са чудесни, но методите му са груби. Напиши разписката така, че да покрива целия наказателен кодекс.
Гленмор се усмихна и мълчаливо отиде в другата стая.
— Е, мисля, че въпросът е приключен — отдъхна си Бартслър.
Мейсън само се усмихна.
— Смятате, че не е ли? — пак настръхна Бартслър.
— Не знам.
— Какво не знаете, мистър Мейсън?
— Доста неща — защо изобщо взехте на работа миг Риджис и защо държите тя да не напусне. Предупреждавам ви, Бартслър, че когато при изпълнение на професионалните си задължения се натъкна на някоя загадка, не я оставям, докато не я разплета докрай. Ако предпочитате сам да им разкажете всичко, утре в десет часа ще бъда в кантората си.
Бартслър поглади брадата си и се предаде:
— Ще бъда там в десет и петнайсет. С удоволствие ще ви разкажа цялата история — ако имате желание да я чуете.
3
Топлият южен вятър лениво влачеше по небето ниски облаци. Под тях земята, напукана през шестте месеца без капка дъжд, очакваше със затаен дъх края на сушата.
Пери Мейсън се спря да купи вестник и забеляза, че часът е почти десет. Погледна към надвисналите облаци и каза на продавача:
— Изглежда, че ще завали.
— Да, най-сетне.
Мейсън кимна и мушна сгънатия вестник под мишница.
— Не мога да свикна с тукашния климат. Половин година суша, половин година дъжд — взе да се оплаква продавачът. — В Източните щати, откъдето съм, тревата е зелена цяло лято. Тука бързо-бързо става кафява като препечена филия.
— Как е у вас, на изток, през зимата? — подметка Мейсън.
Мъжът се засмя.
— Нали от нея бягам, мистър Мейсън. Адвокатът се отправи към асансьора и две минути по-късно отключи вратата на частната си кантора.
— Здравей, Дела. Нещо ново?
— Джейсън Бартслър.
— Подранил е.
— Изглежда разтревожен.
Мейсън хвърли вестника на бюрото, закачи шапката си и заяви:
— Готов съм да го приема, Дела. Секретарката въведе Джейсън Бартслър.
— Малко съм подранил — промърмори той.
— Виждам.
— Не можах да мигна, Мейсън. Как, по дяволите, разбрахте, че имам някаква скрита причина да взема Даяна Риджис на работа?
Мейсън се усмихна.
— Един преуспяващ бизнесмен се обажда на една съвършено непозната радиоактриса с предложение да живее в къщата му и да му чете. Хайде, хайде, Бартслър, и вие се пишете скептик!
Бартслър се ухили смутено.
— Погледнато така, не е…
— Продължавайте — подкани го Мейсън. Бартслър се размърда нервно на стола.
— Този брак ми е втори. Първата ми съпруга почина. От нея имах син — Робърт. Той загина на седми декември хиляда деветстотин четирийсет и първа — на двайсет и шест години — при Пърл Харбър. Дори не можаха да идентифицират трупа му.
Погледът на Мейсън изразяваше съчувствие. След миг Бартслър поде отново:
— Животът е много по-сложен, отколкото си мислим, и само когато погледнем назад от висотата на житейския си опит, можем да прозрем смисъла му, но тогава вече е твърде късно. И не се заблуждавайте, мистър Мейсън, прозрението идва само за миг.
Бартслър замълча за няколко секунди и пак заговори:
— Около година преди смъртта си Робърт се ожени. За момиче, което не можах да възприема. Не одобрявах нито произхода, нито средата й.
— И нея ли не харесвахте? — попита Мейсън.
— Като си помисля сега, осъзнавам, че не съм изправил ни най-малкото усилие да я опозная. Бях толкова предубеден, че бе невъзможно да придобия реална представа за тази жена. Всеки път, когато я погледнех, виждах образа, който си бях създал за нея преди още да сме се запознали.