Младежът явно се поколеба. Сетне покорно сви рамене, обърна се и се придвижи грациозно до стола на пастрока си.
— Слушай, кучи сине — заговори Бартслър, без да повишава тон, — този номер с подставянето на диамантения медальон ти го изигра преди три години на прислужницата на майка ти. Тогава номерът ти мина, защото следобеда майка ти се оплака, че медальонът и е изчезнал, вечерта ти излезе с прислужницата и на следващата сутрин украшението беше на обичайното си място. Просто като две и две четири. Но сега трябва аз Да се разплащам. Няма нужда да признаваш пред майка си, но искам да знаеш, че ми е ясно какъв долен мошеник си. А сега се махай оттук!
Карл Фреч се поклони сякаш за да изрази достойно подчинение пред по-високопоставения, нежелание да участва в скандали и готовността на джентълмен по-скоро да се озове в неудобно и унизително положение, отколкото дори за момент да загуби контрол върху себе си.
Вратата се затвори.
— Колко? — попита Бартслър Мейсън.
— Не мога да определя сумата, мистър Бартслър. Дойдох да прибера нещата на момичето и да видя кой е отговорен за всичко това…
Бартслър стана, отиде до сейфа и набра комбинацията. Франк Гленмор се обади:
— Аз й отворих, когато се прибра вкъщи, Джейсън. Тя ме помоли да върна парите на жената, която й беше платила таксито.
— Пияна ли беше? — попита Бартслър през рамо.
— Не.
— С насинено око?
— Не.
Бартслър дръпна вратата на сейфа, отключи следващата, както и едно чекмедже, и извади пачка нови шумолящи стодоларови банкноти. Преброи десет, поколеба се, сетне реши:
— Даяна е добро момиче. — И преброи още пет. Хвърли замислен поглед към Мейсън и добави:
— Ето и за вашия хонорар. — Той сложи пет банкноти до първата купчина.
— Общо две хиляди долара. Хиляда и петстотин за нея и петстотин за вас и искам документ за освобождаване от отговорност, който включва изнасилване, тежка телесна повреда, клевета, физическо насилие и каквото още може да се измисли.
— Не съм в състояние да приема каквато и да е спогодба в този момент — възрази Мейсън.
— Свържете се по телефона с вашата клиентка — подкани го Бартслър. — Хайде да уредим въпроса веднъж завинаги.
Мейсън се поколеба, после вдигна телефонната слушалка и позвъни в дома на Дела Стрийт. След миг чу гласа й.
— Здравей, Дела. Как е пострадалата?
— Много по-добре.
— Как са дрехите? Стават ли й?
— Като че са правени за нея. Тя е малко по-ниска, но инак всичко е наред.
— Дела, аз съм в дома на Джейсън Бартслър. Той предлага две хиляди долара, за да се спогодят и да не се стига до съд. Моят хонорар е включен в тази сума. Попитай мис Риджис как й се струва това.
— Момент — извини се секретарката и до слуха на Мейсън достигна приглушеният, неразбираем шум от припрения й разговор с Даяна Риджис.
Дела Стрийт отново проговори в слушалката:
— Нали никой не слуша, шефе?
— Не.
— Според нея предложението е чудесно.
— Добре, ще му дам разписка — реши адвокатът. — Мистър Бартслър ще нареди да опаковат багажа на клиентката ни и аз ще го взема. Довиждане.
Мейсън затвори телефона. Бартслър се обърна към Гленмор:
— Франк, напиши разписка на Мейсън като адвокат на Даяна Риджис. Ти познаваш Карл, маниерите му са чудесни, но методите му са груби. Напиши разписката така, че да покрива целия наказателен кодекс.
Гленмор се усмихна и мълчаливо отиде в другата стая.
— Е, мисля, че въпросът е приключен — отдъхна си Бартслър.
Мейсън само се усмихна.
— Смятате, че не е ли? — пак настръхна Бартслър.
— Не знам.
— Какво не знаете, мистър Мейсън?
— Доста неща — защо изобщо взехте на работа миг Риджис и защо държите тя да не напусне. Предупреждавам ви, Бартслър, че когато при изпълнение на професионалните си задължения се натъкна на някоя загадка, не я оставям, докато не я разплета докрай. Ако предпочитате сам да им разкажете всичко, утре в десет часа ще бъда в кантората си.
Бартслър поглади брадата си и се предаде:
— Ще бъда там в десет и петнайсет. С удоволствие ще ви разкажа цялата история — ако имате желание да я чуете.
3
Топлият южен вятър лениво влачеше по небето ниски облаци. Под тях земята, напукана през шестте месеца без капка дъжд, очакваше със затаен дъх края на сушата.
Пери Мейсън се спря да купи вестник и забеляза, че часът е почти десет. Погледна към надвисналите облаци и каза на продавача: