— Това последното не е ли нещо съвсем рутинно? — попита детективът.
— Не.
— Искаш да кажеш, че ще бъде трудно?
— Да.
— Тук ли следва въпросното „и“, което не трябва да произнасям, а да замълча?
— Както и „т“-то, което трябва да изпуснеш. Може би ще се наложи дори два пъти да го изпуснеш.
— Сигурно ми подсказваш, че няма смисъл да търся на традиционните места?
— Точно така. И не се заблуждавай, ако получиш точно противоположната информация.
— Добре, Пери. А ти къде ще бъдеш?
— В хотела в Кенвейл. Поне докато изясним нещата. Ако случайно отсъствам, Дела ще бъде там.
— Кой е клиентът ти?
— Винсънт П. Блейн.
— Има ли вероятност той да го е извършил?
— Полицията не го подозира.
— Това не е отговор на въпроса ми — настоя детективът.
— Само си мислиш, че не е.
Мейсън затвори, изчака още пет минути и нетърпеливо позвъни в дома на Блейн.
— Обажда се адвокатът Пери Мейсън — представи се бързо, след като някакъв женски глас отговори. — Госпожица Адел Блейн вкъщи ли е?
— Не, сър.
— Вие икономката ли сте?
— Да, сър. Марта Стивънс.
— Трябваше да се срещнем с господин Блейн тук, в хотела. Но явно нещо го е задържало. Да сте се чували случайно по телефона с него?
— Не, сър.
— А госпожа Хардисти вкъщи ли е?
— Да, сър, тук е. Но получих специално разпореждане никой да не я безпокои. Изпаднала е в нервна криза миналата вечер и са и дали приспивателни.
— Добре тогава, няма да я безпокоя — засмя се Мейсън. — А някой друг търси ли я?
— Да, сър.
— Колко звъняха досега?
— О, сигурно не по-малко от половин дузина.
— Може би нейни приятели?
— Не, сър. Някакви личности с непознати гласове, които отказаха да съобщят името си.
— Мъже или жени?
— Имаше и мъже, и жени.
— Добре, ако разберете нещо за господин Блейн или разговаряте с него, непременно ми се обадете в хотела в Кенвейл — помоли я адвокатът.
Затвори и тъкмо излизаше от телефонната кабинка, когато входната врата към фоайето рязко се отвори. Влязоха няколко души, водени от Блейн и Джеймсън. На лицето на банкера се изписа облекчение, щом забеляза Мейсън в дъното. Заместник-шерифът го последва, когато Блейн се насочи към адвоката.
— Вие май обичате непрекъснато да се движите в големи компании — подхвърли Мейсън, като не откъсваше поглед от банкера.
В очите на Блейн се четеше отчаяна молба.
— Това са свидетелите — започна да обяснява веднага. — Госпожица Стрейг, брат ѝ и господин Бийтън. Те живеят близо до планинската ми къща.
— Всички ми изглеждате така загрети и запотени посрещна ги адвокатът. — Защо не дойдете в моята стая — там ще се охладите и можете да пийнете по нещо.
— Опасявам се, че нямаме време за такива неща, господин Мейсън — обади се заместник-шерифът. — Господин Блейн се държи доста странно.
— Така ли? Бихте ли ми обяснили?
— Госпожица Стрейг е намерила оръжието, с което е извършено престъплението. Господин Бийтън е бил с нея в този момент.
Чудейки се как да спечели малко време, адвокатът кимна към Лола Стрейг.
— Поздравления. Явно доста сте се постарали в детективските си разследвания… Мога ли да попитам къде беше оръжието?
— Лежеше под боровите иглички от другата страна на скалата, близо до която според господин Реймънд е бил заровен онзи часовник.
— Няма защо да обсъждаме всичко това в момента — прекъсна ги веднага Джеймисън. — Въпросът е, че съществуват доказателства, които свързват този револвер със съпругата на Джак Хардисти.
— Така ли? — попита спокойно Мейсън. — И какви са тези доказателства?
Блейн кимна към Бийтън.
— Разбира се, че не бих могъл да се закълна в това, което казвам, господа — започна бързо той. — Не съм съвсем сигурен, че точно това е револверът, който тя държеше в ръката си, когато минах с колата покрай нея миналата вечер. Забелязах, че стоеше на главния път и държеше нещо. Първо си помислих, че е гаечен ключ, и реших, че може би има някакъв проблем с колата. И тъкмо се канех да я попитам дали има нужда от някаква помощ, когато тя протегна ръка и изхвърли този револвер — ако наистина е бил същият — в пропастта. Веднага си личеше, че е ужасно разстроена. Погледна към мен, докато преминавах с колата покрай нея, но по изражението ѝ не можеше да се направи заключение, че ме е разпознала. Съмнявам се дали ме е забелязала дори, макар че си свалих шапката и ѝ кимнах.