— Когато следващия път решите да разигравате полицията, госпожице Блейн — обърна се заместник-шерифът към пребледнялата като платно Адел, — имайте предвид, че ние не сме чак толкова глупави.
15
Пристигането на Пери Мейсън и Пол Дрейк остана почти незабелязано в суматохата. Дори след като адвокатът блъсна силно входната врата на планинската къща и влезе вътре, не всички извърнаха глави към него.
Доктор Мейкън бе престанал вече да се съпротивлява. Джеймсън се усмихваше триумфиращо, загледан в някакъв малък черен предмет в ръката си.
— Искам всички да бъдете свидетели на това — обърна се към присъстващите той. — Става дума за куршума, който доктор Мейкън току-що се опита да измъкне от мястото, където го бе скрил. Ще драсна една чертичка върху куршума, така че да бъде разпознат… Искате ли да кажете нещо в своя защита, докторе?
Доктор Мейкън само поклати глава.
— А вие, госпожице Блейн, явно сте го видели как влиза през прозореца? — обърна се към Адел заместник-шерифът.
Тя също само мълчаливо кимна.
— А вие искате ли да разкажете какво точно видяхте, както и да дадете обяснение как сте се озовали в тъмната спалня, където очевидно сте се скрили от…
Пери Мейсън пристъпи бързо напред.
— Не смятам, че госпожица Блейн би искала да говори каквото и да било — заяви решително той. — Както виждате, в момента е доста уплашена и разстроена.
Джеймсън явно едва сега забеляза присъствието на адвоката.
— Пак ли вие?
Пери кимна почтително и се засмя.
— Как се озовахте тук, по дяволите? Отдавна държим къщата под наблюдение.
— Ние с господин Дрейк току-що пристигнахме — отвърна адвокатът.
— Така значи.
— И след като съм тук, бих искал да поговоря с госпожица Блейн.
Този път Джеймсън се засмя многозначително.
— За съжаление, господин Мейсън, смятаме да отведем доктор Мейкън, а също и госпожица Адел в качеството ѝ на свидетел. Сигурно доста сте се постарали да пристигнете навреме, но трябва да ви кажа, господин Мейсън, че вече е твърде късно, не можете да спасите клиентката си от кашата, в която се е забъркала.
Заместник-шерифът се обърна към сътрудника си.
— Да ги извеждаме навън — подкани го той, а след като се замисли за миг, побърза да добави: — И да го направим колкото се може по-скоро.
Докато доктор Мейкън и Адел бяха изтикани скоростно навън, Мейсън прошепна на Пол Дрейк:
— Погледни червеникавата кал по обувките на Родни Бийтън.
Адел Блейн хвърли умолителен поглед към адвоката.
Той едва забележимо ѝ намигна, а след това допря показалец до устните си, за да ѝ направи знак да мълчи.
Заместник-шерифът се обърна към Родни Бийтън:
— Вашата кола е паркирана тук, нали? Ние сме оставили нашата долу до разклона. Ще ни откарате ли?
— Това ми прилича на молба, която всъщност е заповед — засмя се Бийтън.
— Е, ние можем да се разпореждаме само със собствените си коли — отвърна също с усмивка Джеймсън. — Предполагам, че вие предпочитате лично да карате своята.
— Да тръгваме — подкани ги Бийтън.
Джеймсън побърза да измъкне задържаните от къщата, като се постара да ги лиши от възможността да поговорят с Пери Мейсън. Адвокатът ги наблюдаваше най-спокойно как излизат, опрял се върху камината с цигара в ръка.
— И аз ще дойда с вас, ако не възразяваш, Род — обади се в последния момент Лола Стрейг.
Бийтън погледна въпросително към заместник-шерифа.
— Тя с вас ли дойде? — осведоми се Джеймсън.
— Да — кимна Бийтън.
— Добре тогава. Вземете и нея.
Бърт Стрейг понечи да каже нещо, но се въздържа и само внимателно проследи групата, докато излезе от къщата, прекоси верандата и пое по стълбите към колата.
— Независимо че сме доста изолирани тук, все пак от време на време преживяваме и по нещо вълнуващо — обади се Мирна Пейсън, след като колата бе вече тръгнала.
— Предполагам, че Адел Блейн е пристигнала с вас? — попита Мейсън.
— Това си е ваше право, господин Мейсън — отвърна тя.
— Кое по-точно?
— Да предполагате, каквото си искате.
Адвокатът се извърна и погледна въпросително към Харли Реймънд.