— Бих предпочел да не ме питате, господин Мейсън — каза той.
— Добре — сви рамене адвокатът.
— Това не ми харесва — обади се Бърт Стрейг. — Не ми харесва, дето забъркват и сестра ми в цялата тази каша.
— Каква каша? — попита Мейсън.
— Възможно е заедно с Родни Бийтън да са обиколили фотоапаратите — отвърна Бърт Стрейг. — Но със сигурност са били и някъде другаде.
— Забелязах червеникава кал по подметките на Родни Бийтън — подхвърли адвокатът.
— И какво от това? — попита изпълнен с подозрение Бърт.
— Просто се чудех откъде ли е минал, за да се полепи тази кал по подметките му.
Бърт Стрейг замълча.
— Следи от същата кал бяха открити по крачолите на панталоните на Джак Хардисти — продължи след малко Мейсън. — Същите панталони, които е носил, когато е открит мъртъв в планинската къща.
— Искате да кажете, че тази кал може да ви насочи към отговор? — попита Бърт Стрейг.
— Би могла — подхвърли адвокатът.
— Е, това е друго нещо. Не бих ви казал нищо, ако разпитвахте от любопитство или за да се опитате да замесите и сестра ми в тази история. Но сега съм готов да ви издам откъде се е полепила тази кал по обувките на Род.
— Откъде?
— Горе при входа на тунела към мината, намира се в планината, на около километър оттук.
— Калта навътре в тунела ли е? — попита Мейсън.
— Не, по пътеката, малко преди началото на тунела. Там винаги е влажно, защото избива водата от дренажа на мината. Горната пътека минава точно през това място.
— Май спомена, че си бил там тази вечер — обади се Реймънд.
— Бях. Но минах по долната пътека. Към тунела на мината водят две. Струва ми се, че навсякъде в този район е имало минни шахти и хората са оформили пътища, които са водили към тях. Но тези пътища постепенно са се изгубили, останали са само тесни пътеки.
— Значи горната пътека води оттук до тунела? — продължи с въпросите адвокатът.
— Да.
— А долната?
— Тя тръгва от другата страна, там, където е планинската къща на Родни Бийтън… Минах оттам тази вечер, докато търсех сестра си. Бийтън е разположил заредени фотоапарати навсякъде наоколо. Дори попаднах на един от тях и той се включи.
— Много бих искал да огледам тези пътеки, както и тунела към мината. Можем ли да го направим още сега?
— Това едва ли ще се хареса на Родни — отвърна колебливо Стрейг. — Той е заредил фотоапаратите си с надеждата, че ще успее да заснеме диви зверове. Не му е приятно, когато разни хора сноват наоколо и плашат дивеча нощем… Но ако е толкова важно…
— Важно е — прекъсна го Мейсън. — Все пак при това положение може би ще трябва да изчакаме Бийтън и да го попитаме дали е съгласен.
— Глупости — намеси се Мирна Пейсън. — Защо да се пречи на разследването само заради някакви си снимки… освен ако нямате желание специално да си поговорите с господин Бийтън.
— Смятам, че трябва да го отложим, докато той се върне — засмя се адвокатът. — О, ето го, той идва.
В настъпилата след думите му тишина ясно се долавяше шумът от колата на Родни Бийтън, която пълзеше нагоре към планинската къща. Само след миг Бийтън и Лола Стрейг се присъединиха към групата.
— Ама че хитър номер са изиграли — започна веднага той. — Скрили са колата си долу, а после са държали под наблюдение къщата. Явно са забелязали пристигането ти заедно с Адел, Мирна, но не са искали все още да щракват капана. Очаквали са още някой да се хване в него. Струва ми се, че може би дори са знаели, че доктор Мейкън ще се появи рано или късно, за да се опита да прикрие някакво доказателство… Всъщност някой наясно ли е какво точно стана?
Никой не му отговори.
— Не се съмнявам, че Адел е дошла с теб, Мирна — продължи той. — А когато е разбрала за пристигането ни, веднага се е скрила в онази спалня. Вътре е било съвсем тъмно и доктор Мейкън, без да я види, се е промъкнал през прозореца и се е насочил право към доказателството, скрито по-рано от него… Май се е опитал да измъкне така наречения фатален куршум, когато са го пипнали.
— Бедната Адел. Кой би могъл да я обвини, че бе изплашена до смърт — обади се Лола Стрейг.
Мирна Пейсън нищо не каза.
— Докато ви нямаше, Бийтън, стана дума за нещо, което бих искал да обсъдя с вас — намеси се Мейсън.
— Какво?
— Ами за червеникавата кал по подметките ви.