Бийтън погледна надолу и без колебание отвърна:
— Да, това е от района близо до тунела.
— Доколкото си спомням, ти не спомена, че сте ходили там отбеляза ядосано Бърт Стрейг.
Бийтън го изгледа отегчено, после безцеремонно отсече:
— Не сме влизали вътре, човече. Сигурно добре знаеш, че тази кал е полепнала по обувките ми от горната пътека малко преди началото на тунела. Минахме оттам, за да стигнем до едно от местата, където съм поставил фотоапарат. Става дума точно за същия, който се е включил при твоето преминаване.
— Тогава защо не сме се срещнали? — попита учудено Бърт Стрейг.
— Защото изчакахме известно време след присветването и едва тогава се запътихме да заредим наново фотоапарата — отвърна рязко Лола Стрейг. — Предупреждавам те, Бърт, или престани, или си върви вкъщи! Напомням ти, че съм свободна бяла жена, навършила двайсет и една години. Със сигурност нямам нужда някой да ме търси непрекъснато и да се грижи за мен и не разбирам защо трябва да правиш тези сцени пред толкова…
— Е, на нас това не ни прави никакво впечатление — опита се да я успокои Мейсън. — Ние се интересуваме единствено от червеникавата кал, полепнала по панталоните на Джак Хардисти. Освен това няма съмнение, че някой старателно се е опитал да почисти следите от кал по обувките му. Бях помолил Харли Реймънд да огледа наоколо, за да види дали няма да открие влажна пътека. Предполагах, че би трябвало да е близо до потока, тъй като от доста време не е валяло и…
— Трябваше да попитате мен, господин Мейсън — прекъсна го Бийтън. — Реймънд не познава добре околността. Аз щях да ви информирам. Тук наоколо има само едно място, където може да се попадне на такава почва; това е на горната пътека, водеща към тунела.
— Смятате ли, че ще е възможно да хвърлим по едно око там? — поинтересува се адвокатът.
— Разбира се… Но не разбирам какво би могъл да прави Джак Хардисти там.
Тъй като Мейсън не му отговори, Родни Бийтън явно осъзна важността на ситуацията и дори лекичко подсвирна с уста.
— Така значи. Някой ходил ли е към тунела напоследък?
Последваха единствено недоумяващи погледи и поклащания на глави.
— Значи съществува вероятност да намерим нещо там — обяви Бийтън.
— Какво е положението с фенерите? — обади се Дрейк. — Разполагаме ли с достатъчно? Аз имам само един и…
— Винаги нося допълнителни батерии и резервна крушка със себе си — прекъсна го Бийтън. — Тъй като непрекъснато бродя из планината нощем, не мога да си позволя да разчитам на случайността… А какво смятате, всички заедно ли да отидем?
Харли Реймънд бе единственият, който явно се колебаеше; после и той посегна към газовия фенер.
— Май всички тръгваме — каза сухо.
16
Малката група се движеше в колона по един по планинската пътека. Светлините от фенерите шареха наоколо, подобно на някаква странна процесия от светулки, проправящи си с мъка път в тъмната нощ.
— Ето това е мястото, господин Мейсън — обади се по едно време Родни Бийтън, който водеше колоната.
Адвокатът се наведе и огледа калния участък от пътеката.
— Тази малко странна червеникава кал идва от вътрешността на тунела — продължи да обяснява Бийтън. — Била е изкарана тук и утъпкана, когато прокопали навътре. Освен това откъм него непрекъснато се просмуква вода, поради което пътеката винаги е мокра.
— А какво можете да ми кажете за следите, които се виждат по нея? — попита Мейсън.
— Не знам дали ще разпозная всички. Ето тук са моите и на госпожица Стрейг. Тези със сигурност са от сърна, а тук според мен е минал койот, но както виждате има и доста по-стари следи, които не са вече толкова ясни. Те явно са останали от някого, който е минал преди нас с госпожица Стрейг.
— Я да погледнем по-навътре в тунела — предложи адвокатът.
Всички се заизкачваха към входа на стария тунел.
— Знаете ли колко е дълбок? — продължи с въпросите Мейсън.
— Не много — отвърна Бийтън. — Прокопали са го по някаква жила, а след това тя се изгубила.
Вътре в тунела въздухът беше спарен и застоял. Миришеше силно на пръст и скала.
— Направо настръхвам от това място — обади се Мирна Пейсън. — Никога не съм можела да издържа вътре дълго. Ако не възразявате, предпочитам да ви изчакам навън.
— Аз ще ти правя компания — обади се и Лола Стрейг. — И аз не обичам тунелите.