Бърт Стрейг се поколеба за миг, сякаш се опитваше да си намери извинение, за да остане с тях, но Лола му нареди:
— Ти тръгвай, Бърт. Върви с мъжете.
Родни Бийтън, Бърт Стрейг, Харли Реймънд, Пол Дрейк и Пери Мейсън влязоха и отидоха до края на тунела. Фенерът на Родни Бийтън пръв освети разкопаното място в дъното.
— Тук като че някой се е готвел да зарови нещо — отбеляза Бийтън, насочвайки светлината точно към мястото в дъното на тунела, където между скалите имаше дупка.
— По-скоро ми се струва, че нещо е било заровено там, а след това е извадено — обади се Мейсън.
Бийтън се замисли върху думите му.
Дрейк хвърли многозначителен поглед към адвоката.
Пери освети с фенера си стените на тунела.
— Не виждам тук никаква лопата — отбеляза след това.
Всички останали фенери внимателно направиха същия кръг.
— Прав сте, наистина няма лопата — обади се Бърт Стрейг.
— Освен това тази дупка май не е изкопана с обикновена лопата — допълни адвокатът. — Тук по-скоро е използван градински бел… Виждате ли тук, отбелязало се е почти цялото острие.
Бийтън се наведе напред.
— Точно така — потвърди той. — Бих добавил също…
Мейсън го хвана за рамото.
— Според мен трябва да оставим всичко както сме го намерили, може да се използва като доказателство — обясни му той. — Предлагам да излизаме. И нека се опитаме да не се докосваме до нищо.
Излязоха мълчаливо от тунела и обясниха на Лола Стрейг и на Мирна Пейсън какво са открили.
— Много бих искал да погледна и долната пътека, която води към къщата на Бийтън — каза Мейсън. — Доколкото разбирам, този тунел май е разположен на територията на област Керн, така ли е?
— Да, доста отвъд граничната линия е — поясни Бийтън.
— Колко отвъд според вас?
— Ами не по-малко от осемстотин метра. Защо, има ли някакво значение?
— Възможно е да има — измърмори многозначително адвокатът.
— Най-добре ще е оттук нататък аз да ви водя — каза Бийтън. — Отново съм заредил фотоапарата, който се е задействал при преминаването на Бърт Стрейг по пътеката. Затова ако не възразявате, ще ви помоля да заобиколим това място.
Той пръв пое надолу по пътеката, движеше се с широки бързи крачки и съвсем ритмично като човек, който отлично познава мястото.
След известно време неочаквано забави ход.
— Апаратът е точно отпред. Виждате ли го?
При внимателно вглеждане наистина се забелязваше стативът, върху който бяха поставени фотоапарат и светкавица към него.
— А как се задейства? — поинтересува се Мейсън.
— Опънал съм копринен конец през пътеката — обясни Бийтън.
— И аз налетях точно на него — обади се Бърт Стрейг.
— Да, виждат се твоите следи — каза Реймънд — … явно си се движил напред.
Той посочи към ясните следи от каубойските ботуши на Бърт Стрейг, оставени очевидно, докато е бързал нагоре по планинската пътека.
— Толкова се бях притеснил за сестра си… — объркано започна да обяснява Бърт Стрейг. — Може би постъпих доста глупаво тази вечер, Род. Надявам се, че ще ми простиш, нали?
Бийтън протегна грубата си ръка и стисна протегнатата длан на Стрейг.
— Да забравим за това. Сестра ти наистина е забележителна, така че не мога да те виня, че не я изпускаш от очи.
17
Последните данни от разследванията показват, че убийството на Джак Хардисти е един от най-обърканите случаи, с които някога са се сблъсквали местните власти.
Късно следобед вчера от шерифската служба бе оповестено, че заровеният часовник, открит както твърди Харли Реймънд, който неотдавна се завърна от фронта след раняване, от самия него на мястото на престъплението, е бил сверен според звездното време.
Специалистите сочат, че звездното време доста се различава от времето, което ние ползваме, тъй като според него продължителността на годината е по-голяма с двайсет и четири часа. Властите смятат, че този часовник би могъл да се окаже важна улика за разследването, ако убиецът на Джак Хардисти наистина се е ръководел в своите действия от влиянието на звездите.