— Изтръгнали са признания?
— Не, но са открита нещо, което прави тезата им непробиваема. Нямам представа за какво точно става дума, но май е свързано с някаква инжекция. Това успях да разбера. Областният прокурор даде тази информация на един от журналистите. Спомена, че би искал да види изражението ти, когато бъде представено доказателството. Твърдеше също, че при всичките си досегашни случаи винаги си знаел с какви точно доказателства разполага обвинението, но този път те очаква изненада, така че ще изгубиш.
— При тези обстоятелства имам само една възможност.
— Каква?
— Да се доверя на добрия кръстосан разпит — засмя се адвокатът.
— Според мен ще е по-добре, ако признаеш вината на клиентката си в по-дребно престъпление, за да избегне обвинението в убийство. Но предполагам, че областният прокурор няма да ти позволи да го направиш. Отдавна очаква да му паднеш в ръчичките, а този път е убеден, че нямаш никакви шансове да го изиграеш. Все пак би могъл да опиташ със смекчаващите вината обстоятелства.
— Не ми се вярва да успея — призна Мейсън. — Не бих се опитвал дори, освен ако Милисънт Хардисти не ми признае, че е виновна и не ме помоли да действам по този начин… Ти какво разкри във връзка с парчето стъкло от очила, Пол?
Детективът не можа да скрие учудването си.
— Ами аз си мислех, че едва ли има основание да се съмняваме в заключенията на областната прокуратура в това отношение… — започна неуверено.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами те са направили анализ на парчето стъкло, което Харли Реймънд им е дал, оказало се, че то напълно съвпада със стъклата от очилата на Джак Хардисти.
— Ами парчето, с което разполагаш ти?
— То ще е от същите очила, предполагам.
— Нима изобщо не си го проверил?
— Не.
— Веднага го дай за анализ — разпореди адвокатът.
— Но то със сигурност ще е същото, Пери.
— Откъде би могъл да знаеш?
Детективът се замисли за миг, а след това се усмихна.
— Предполагам, че просто съм приел, че не е възможно да е другояче, Пери — призна той.
Мейсън кимна с разбиране и настоя:
— Непременно искам да го провериш.
20
Подборът на съдебните заседатели по делото „Щатът Калифорния срещу Милисънт Блейн Хардисти и Джеферсън Мейкън“ отне ден и половина. В два часа следобед на втория ден съдебните заседатели вече се бяха заклели, седяха удобно отпуснати на местата си и гледаха с очакване към областния прокурор.
Новият заместник-прокурор Томас Л. Макнер пристъпи бавно и застана пред съдебните заседатели, за да направи встъпителната си пледоария.
— Дами и господа съдебни заседатели, нямам намерение да излагам подробности по онова, което възнамеряваме да докажем. Ще оставя доказателствата сами да говорят в полза на тезата на обвинението. Отдавна съм се убедил, че е излишно областният прокурор да се опитва да убеждава интелигентни хора като вас какво означават доказателствата или какво очаква да докаже с тяхна помощ. Ще се огранича единствено да кажа, че в първия ден на октомври на настоящата година обвиняемите са убили Джак Хардисти, съпруг на обвиняемата Милисънт Хардисти. Ще оставя на вас, госпожи и господа, сами да си направите заключението как се е случило всичко. Като пръв свой свидетел призовавам Франк Л. Уимбли от отдел „Убийства“ на полицията.
След като се закле според съдебната процедура, господин Уимбли даде доказания, свързани с откриването и идентифицирането на тялото, направените снимки, показващи точното положение и състоянието на убития. След него на свидетелското място бе призован доктор Клод Ричи, един от специалистите, направили аутопсията.
Доктор Ричи, който бе човек с голям опит и добра квалификация, разказа, че е прегледал тялото на Джак Хардисти; че смъртта е настъпила от кръвоизлив и шок, резултат от рана от куршум, изстрелян в гърба на жертвата. Според него куршумът е преминал от лявата страна на гръбначния стълб и се е спрял някъде под рамото, но по време на аутопсията не е бил открит.
Макнер зададе няколко въпроса, свързани с липсата на куршума, за да могат съдебните заседатели да обърнат внимание на този факт. Макар че несъмнено от седмици е знаел, че куршумът не е бил открит по време на аутопсията, той се престори на изненадан.
— Правилно ли ви разбрах, докторе? Фаталният куршум наистина ли не беше намерен в тялото?