Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

— Точно така. Куршумът не е намерен.

— И мога ли да ви попитам защо?

— Защото е бил изваден.

— Не е възможно сам да е паднал по някакъв начин, нали?

— Невъзможно е.

— Нито пък е преминал от гърба до гърдите?

— Не, сър. Не открихме рана, през която да е излязъл.

Заместник-прокурорът погледна многозначително към съдебните заседатели.

— Бихте ли ни казали, докторе, дали сте открили и още нещо странно при огледа на тялото?

— Да.

— И какво е то?

— Използвано е било лекарство.

— Наистина ли? И за какво точно лекарство става дума?

— Според мен се отнася за скополамин.

— И бихте ли изяснили по-точно предназначението на това лекарство?

— Сред множеството му ефекти е и откриването или по-скоро предотвратяването на опити за измама.

— Бихте ли ни обяснили малко по-подробно, докторе?

— Да. Когато се смеси с морфин в съответните пропорции, скополаминът може да окаже въздействие върху мозъка, като заедно с това не уврежда останалите способности на пациента — паметта му, слуха и способността му да говори. Всъщност паметта се изостря. Описани са множество случаи, при които пациенти под въздействието на скополамин са си признават разни дребни нарушения при шофиране, за които напълно са били забравили.

— Значи вие твърдите, че това лекарство е предназначено да предпази от лъжи?

— Точно така. В „Науката срещу престъпленията“ Хенри Мортън Робинсън цитира експерименти, правени с обекти, на които е даден скополамин, а след това те са били принуждавани да говорят неверни неща, опитвали са се да го направят, но им е било невъзможно да изопачат истината.

Макнер погледна към съдебните заседатели, след това отново се извърна към свидетеля:

— Какво можете да ни кажете за часа на смъртта, докторе?

— Смъртта е настъпила между седем и половина и десет часа вечерта на първи октомври.

— Това ли са възможните крайни граници?

— Точно така, това са възможните крайни граници, сър. Ако трябва да определя някакъв по-точен час, използвайки закона за вероятностите, бих казал, че има вероятност едно към петдесет жертвата да е срещнала смъртта си между седем и половина и седем и четирийсет и пет; същата е вероятността убийството да е станало между девет и четирийсет и пет и десет часа. А за времето между осем и четирийсет и пет и девет часа вечерта вероятността е трийсет от петдесет.

— Като имате предвид вида на раната, смятате ли, че смъртта е настъпила моментално?

— По-скоро не. Жертвата е живяла най-малко пет минути и най-много един час след раняването. Средно около половин час. Отговорът ми се основава на размера на вътрешния кръвоизлив.

— Свидетелят е ваш за кръстосан разпит — обърна се заместник-прокурорът към Пери Мейсън.

Адвокатът изчака, докато свидетелят извърне поглед към него, и едва тогава го запита:

— Можете ли да кажете дали жертвата е била застреляна в леглото, където бе намерена, или е занесена по-късно там?

— Не бих могъл да твърдя със сигурност — отвърна честно доктор Ричи. — Не ми е възможно да отговоря категорично на въпроса ви. Нали разбирате, аз съм лекар, а не детектив. Мога да направя точни медицински заключения, преглеждайки тялото. Това е всичко.

— Разбирам, докторе. Между другото, имаше ли някакви изгаряния от барут по кожата на убития?

— Не, сър.

— Вие направихте ли оглед на дрехите му?

— Да, сър.

— Забелязахте ли дупка от куршум върху сакото, което убитият е носел?

— Да, сър. Имаше такава дупка.

— Тогава очевидно сакото му е било съблечено, след като са стреляли по него.

— Както вече ви обясних, адвокате, аз не съм детектив — засмя се свидетелят. — Вашият намек явно е насочен към съдебните заседатели, не към мен.

Макнер се усмихна победоносно и огледа съдебните заседатели.

Мейсън само кимна и попита:

— Вие май сте професионалист в залаганията, докторе?

Доктор Ричи направо онемя от възмущение.

— Не, разбира се. Как можете да ми задавате подобен въпрос.

Сега беше ред на адвоката да се засмее:

— Ами вашите предположения, преценките ви за вероятностите май не бяха свързани с познания, типични за един лекар. Мога ли да ви попитам дали очакванията ви за часа на смъртта, основаващи се на определена вероятност от петдесет, бяха просто случайна оценка или са свързани с математически пресмятания?