Макнер се опита да спори, но съдия Канфийлд му направи знак да замълчи.
— Възражението се приема — обяви след това. — Въпросът е неправомерен.
Заместник-областният прокурор отново се обърна към свидетелката и продължи с удвоени усилия атаките си, опитвайки се да убеди съдебните заседатели, зрителите в залата, а и самата свидетелка, че пред тях стои човек, който не би се спрял пред нищо и когото неуспехите само амбицират за по-активна борба.
— Какво направи сестра ви след това?
— Качи се в колата си.
— Къде се намираше колата ѝ?
— Беше паркирана наблизо.
— Искате да кажете, че колата е била спряна на главния път преди отклонението към планинската къща?
— Да.
— Но не от страната, където точно започваше отклонението към къщата на баща ви?
— Не.
— Какво стана след това?
— Последва ме към града.
— Вие ли предложихте това?
— Да.
— И какво се случи по-нататък?
— Когато стигнахме в Кенвейл, неочаквано я изгубих.
— Искате да кажете, че тя нарочно е престанала да ви следва?
— Нямам представа. Когато стигнах до дома ни, нейната кола не беше вече зад моята.
— И какво направихте? Къде отидохте?
— Заминах за Роксбъри.
— За Роксбъри, значи — повтори малко ехидно заместник-областният прокурор. — Отишли сте направо в дома на обвиняемия, доктор Джеферсън Мейкън. Попитали сте за него и икономката ви е обяснила, че той не си е вкъщи, отишъл е на посещение при болен. Така ли беше?
— Точно така.
— Тогава сте изчакали лекарят да се върне, нали?
— Да.
— И кога се появи той?
— Приблизително около десет и половина.
— Какво казахте на обвиняемия доктор Мейкън?
— Попитах го дали е виждал сестра ми.
— И какъв беше отговорът му?
— Само момент, моля — намеси се съдия Канфийлд. — Бих искал да уведомя съдебните заседатели, че показанията на свидетелката за изказани твърдения от доктор Мейкън могат да се смятат за доказателство единствено по отношение на обвиняемия Мейкън като направена от самия него декларация. Те не могат да имат отношение към другата обвиняема, Хардисти, или да се използват като доказателства срещу нея. Сега вече можете да отговорите на въпроса, госпожице Блейн.
Адел едва сдържаше сълзите си.
— Той ми каза, че не е виждал сестра ми — отрони тихо.
— Свидетелката е ваша за кръстосан разпит — обърна се Макнер към Мейсън.
— Нямам въпроси към нея — спокойно обяви адвокатът.
Това очевидно доста ядоса заместник-областния прокурор. Той започна трескаво да представя доказателства, свързани с донесената от Джак Хардисти лопата. Някакъв свидетел потвърди, че е видял Хардисти да използва лопатата в градината. Забелязал ли е нещо особено, нещо специфично за лопатата, попита го Макнер. Тогава свидетелят заяви, че е забелязал инициалите Д. Х., издълбани върху дървената дръжка.
И в този момент Макнер с победоносно изражение изпрати пристава до съседната стая. Той се върна с лопатата, която бе представена на свидетеля за разпознаване.
— Да, това беше същата лопата. Инициалите са точно на мястото си.
Свидетелят без колебание потвърди, че това е точно лопатата, която е видял в ръцете на Джак Хардисти.
Защитата отново се отказа от кръстосан разпит.
Макнер погледна към часовника. Наближаваше времето за приключването на следобедното заседание. Но очевидно той очакваше появата на някакво изключително важно доказателство, с което бе планирал да завърши представянето на обвинението в първия ден.
— Призовавам свидетеля Чарлс Ренфрю — обяви тържествено.
Чарлс Ренфрю се оказа около петдесетгодишен човек, който говореше бавно, движенията му бяха съвсем спокойни и очевидно не би могъл да се стресне от кръстосан разпит, като в същото време приемаше със задоволство призоваването си на свидетелското място, тъй като явно обичаше публичността.
Оказа се, че е служител в полицията в Роксбъри. Бе направил най-внимателен оглед около къщата на обвиняемия доктор Джеферсън Мейкън, където се намира и приемният му кабинет.
— Господин Ренфрю, бих искал да ви покажа една лопата, която вече бе разпозната от друг свидетел — започна заместник-областният прокурор. — Въпросът ми към вас е дали сте виждали тази лопата?