— Разбира се — отвърна веднага свидетелят. — Намерих я…
— Попитах ви всъщност дали сте я виждали по-рано — уточни Макнер.
— Да, сър. Виждал съм я.
— Кога?
— Ами в деня, в който направих огледа, на трети октомври.
— И къде по-точно я видяхте?
— До прясно разкопано място в задната част на градината на господин Мейкън, близо до гаража му.
— И вие сте напълно сигурен, че това е същата лопата, която намерихте тогава на онова място?
— Да, сър.
Макнер се усмихна триумфално.
— Сигурно нямате ни най-малка представа по какъв начин тя е била транспортирана от планинската къща в имота на господин Мейкън?
— Възразявам, ваша милост — намеси се Мейсън. — Прави се заключение, което не е доказано, като се приканва свидетелят да го потвърди. Защото все още не съществуват сигурни доказателства, че в колата на Джак Хардисти се е намирала точно тази лопата.
— Адвокатът е прав, ваша милост — съгласи се веднага заместник-областният прокурор. — Точно това смятам да докажа утре. А междувременно ще оттегля въпроса си. — После се обърна и се усмихна на съдебните заседатели.
Отново не последва кръстосан разпит.
Макнер продължи със следващите свидетели. Родни Бийтън разказа, че е видял обвиняемата Милисънт Хардисти, застанала в края на пътя, загледана в пропастта. Държала някакъв предмет, а ръката и била повдигната назад, готова да го хвърли. Призна, че не би могъл да се закълне, че тя наистина е хвърлила предмета в пропастта. Възможно е в последния момент да е променила намерението си. Той потвърди също така, че на следващия ден двамата с Лола Стрейг са претърсили пропастта и са открили трийсет и осемкалибров револвер. После разпозна револвера.
Мейсън не го подложи на кръстосан разпит.
Когато на свидетелското място бе призована Лола Стрейг, тя също съобщи за намерения револвер и го идентифицира. След това с драматичен жест Макнер представи писмени доказателства, които показваха, че този револвер е купен от Винсънт П. Блейн два дни преди Коледа през 1941 година.
В този момент заместник-областният прокурор погледна многозначително към часовника и съдия Канфийлд, разбирайки намека му, обяви, че е време да приключи следобедното съдебно заседание.
Макнер напусна съдебната зала с нескрито задоволство, което се излъчваше от цялото му същество. На входа го посрещнаха светкавиците на репортерските фотоапарати — журналистите бързаха да подготвят материалите си за сутрешните издания.
21
На втория ден Макнер започна да призовава свидетелите си по такъв ред, че не остана никакво съмнение, че съзнателно бе изградил обвинителната си стратегия, разчитайки на няколко драматични върхови точки. Свикнали с традиционния метод на воденето на едно дело за убийство, като се започне от предявяване на обвинението и се стигне до присъдата, множество служители от съда и съдебни заседатели се тълпяха в залата, привлечени от динамиката и размаха на обвинителя, който за момента представляваше една доста колоритна фигура.
Първият свидетел на Макнер за деня беше Уилям Л. Франклин. Това явно е бил човекът, който е придружавал Джеймсън при засадата на полицията в планинската къща, когато бе изненадан и заловен доктор Мейкън. Франклин разказа най-подробно как са наблюдавали планинската къща, как са видели Адел Блейн и Мирна Пейсън да влизат вътре. Малко по-късно се появили Родни Бийтън и Лола Стрейг, а Адел се скрила в тъмната спалня, където бе открито тялото на убития Джак Хардисти. Спомена накрая и за появата на Бърт Стрейг. Съвсем скоро след това бил забелязан някой, който се придвижвал към задната страна на къщата. След като се уверил, че в спалнята не свети, от което явно заключил, че вътре няма никого, този тайнствен посетител счупил прозореца и се промъкнал в стаята. В този момент свидетелят и Уилям Н. Джеймсън, заместник-шериф, се приближили към прозореца и едновременно насочили запалените си фенери към помещението. Адел Блейн скочила и с писък избягала от стаята, а в същото време обвиняемият доктор Мейкън бил забелязан да се опитва да измъкне един куршум от място, където явно го е бил скрил — зад картината на стената в спалнята. Куршумът веднага бил взет от обвиняемия и му били поставени белезници, след което започнало изясняването на самоличността му. Свидетелят, естествено, без ни най-малко колебание разпозна куршума, който Макнер му показа.