— Можете да започнете кръстосания си разпит — обърна се заместник-прокурорът към Мейсън.
Адвокатът погледна замислено към свидетеля.
— Твърдите, че щом сте запалили фенерите си, веднага сте забелязали този човек, който в момента измъкнал куршума зад картината?
— Да, сър.
— С други думи, ясно сте видели ръката му зад картината. Когато сте я издърпали, станало ясно, че стиска куршум в дланта си, от което вие сте си направили заключението, че той се е опитвал да измъкне куршума. Прав ли съм?
— Ами… би могло и така да се каже.
— Но не ви ли се струва вероятно обвиняемият Мейкън да се е опитвал не да измъкне, а по-скоро да… — Мейсън неочаквано млъкна, забелязал вниманието, с което го слушаше Макнер. — Всъщност ще оттегля този въпрос — продължи най-спокойно той. — Нямам повече въпроси към този свидетел.
Заместник-прокурорът като че побесня. Скочи, готов да прави някакви възражения, но явно след това се отказа и се отпусна намръщен на стола.
Мейсън извади лист хартия и написа следната бележка:
„Макнер искаше да накарам Франклин да признае, че е възможно Мейкън да е искал да скрие, а не да измъкне куршума. Тук има нещо гнило. Да се помисли върху това.“
Пристъпи към банките и подаде бележката на Дела Стрийт.
Съдия Канфийлд погледна към доктор Мейкън.
— Обвиняемият Мейкън има ли някакви въпроси?
— Никакви.
— А вие да желаете да попитате още нещо, господин Макнер?
— Не… не, ваша милост. Това е всичко. — Той едва успяваше да прикрие недоволството си, затова побърза да призове следващия свидетел — доктор Келмънт Прингъл.
Лекарят се представи като експерт криминалист, лабораторен техник, специалист по съдебна медицина и токсикология и балистичен експерт.
— Ще ви дам куршума, който вече бе представен пред съда като веществено доказателство и разпознат от други свидетели — започна заместник-областният прокурор. — Искам да ви попитам вие правили ли сте оглед и съответните тестове на този куршум?
— Да.
— Ето ви и един трийсет и осемкалибров колт, който бих искал да бъде вписан като веществено доказателство. Ще ви попитам, докторе, правили ли сте експертиза на изстреляните от този револвер куршуми?
— Да.
— А с помощта на микроскоп сравнявали ли сте тези куршуми с онзи, който току-що ви показах?
— Да.
— Куршумите, изстреляни от този револвер, със същите общи характеристики ли са като този, който държите в момента, докторе?
— Да, сър.
— А стигнали ли сте на основата на анализ под микроскоп до заключение дали този куршум, който държите, е изстрелян точно от същото оръжие, върху което съм насочил вниманието ви в момента?
— Да.
— Този куршум от същия револвер ли е бил изстрелян?
В очите на свидетеля като че се появи някакво закачливо пламъче.
— Не!
Съдия Канфийлд погледна доволното изражение на Макнер, след това се обърна към Пери Мейсън, приведе се напред и попита:
— Извинете, докторе. Правилно ли разбрах, че куршумът не е бил изстрелян от този револвер?
— Точно така — потвърди свидетелят. — Куршумът със сигурност не е бил изстрелян от този револвер.
Доктор Мейкън се отпусна успокоен на мястото си, явно изпълнен с облекчение след преживяното огромно напрежение.
Лицето на Милисънт Хардисти не изразяваше нито почуда, нито задоволство.
Пери Мейсън не сваляше очи от свидетеля.
— След като сте изяснили, че куршумът не е бил изстрелян от 38-калибровия револвер, който ви показах, докторе, бих искал да ви попитам дали сте правили някакви допълнителни изследвания на този куршум или дали сте открили информация, свързана с него? — продължи с въпросите си Макнер.
— Да, сър. Направих.
— Ще насоча вниманието ви върху червеникавокафявите петна, които се забелязват по куршума, както и върху засъхналия червен материал на едно място по него.
— Да, сър.
— Какъв е този материал, докторе?
— Животинска тъкан, дехидратирана след продължително излагане на открито.
— А червеникавокафявите петна какво представляват?
— Те са от кръв.
— Направихте ли анализ на тъканта и на кръвта?